— Млъкни, по дяволите! Много добре, значи не се е възползвал от теб по този начин. Тогава остава устата ти. — Той я дръпна рязко към себе си и я целуна грубо. — Отвори си устата — рече, без да отделя устни от нейните. — Разтвори си устните, за да те вкуся. В устата ти ли се изпразни онова нещастно дребно копеле?
Арабела не разтвори устни въпреки натиска му. Най-накрая Джъстин я пусна. Вдигна глава нагоре и леко докосна с пръсти устните й.
— Да — тихо изрече, — накарал те е да го задоволиш с уста. Имаш красива уста — мека и податлива. Макар да отричаш, че си го направила, мога да си представя как се е чувствал, когато е галил с члена си тези твои устни.
Арабела си представи мислено как дългият му, твърд член прониква в устата й. Не, това беше невъзможно. Прекара език по устните си. Джъстин се разсмя. Прииска й се да го убие. Значи той смяташе, че французинът е слагал члена си в устата й? И че след това се е изпразнил в устата и? Потръпна от отвращение.
Усмихна му се и спокойно заяви:
— Лъжеш! Никой не би сторил това, което описваш. Това е абсурдно, невероятно! За последен път ти казвам, че този мъж не ми е любовник. Ха! Виж се само! Та ти напълно си вярваш! Значи си се доверил на човека, който ти е разказал тази измислица. Кой беше той, Джъстин? Кажи ми, кой ти го разказа?
Не тя, а той отстъпи крачка назад. Беше се заклел пред себе си, че повече няма да позволи на горчивия си гняв и разочарованието да го завладяват. Но тя го подбуждаше с това нейно спокойствие. Опитваше се да обърне играта в своя полза, да изкара него виновен. С усилие успя да наподоби усмивка. Искаше му се да я удуши. Не, по-добре да я хвърли върху килима, да вдигне нагоре полата й и да проникне дълбоко в тялото й. Пое дълбоко дъх.
— Никой не ме е лъгал за теб, Арабела. Обвинявай само себе си за това, че знам истината. Видях те! Видях и него!
— Видял си ме? Видял си французина? Какво значение има? За каква проклета истина говориш? Нищичко не разбирам от думите ти. За какво говориш, по дяволите? Проклет да си, не стой там като свещеник, който търси вещици! Кажи ми!
— Може би другия път, като се видите в плевнята, ще му покажеш какво ново си научила? Можеш да му кажеш, че искаш да пробваш насладите на содомията. Само го предупреди да бъде внимателен. Кажи му да започне бавно, защото…
Стори й се, че ще повърне. Замахна и го удари с юмрук по брадата. Главата му се отметна назад от силата на удара й.
Тя повдигна полите си и хукна към вратата.
— Ще си платиш за това, Арабела — извика той след нея, като разтриваше челюстта си.
— Вече платих! — прошепна тя, като отвори вратата и се промуши навън.
— Мисля, че ще си взема още една ореховка — усмихна се доктор Брениън на лейди Ан, докато слагаше нова курабийка в чинията си.
— Елзбет, искаш ли още чай?
— Не, благодаря ви, лейди Ан — отговори момичето, спря за миг блуждаещия си поглед на мащехата си.
— Мисля, едва ли може да се приеме за странно, че графът и Арабела не се присъединиха към нас — додаде французинът, като разпери ръце в изразителен жест, а тъмните му очи блеснаха.
Лейди Ан му отправи един свой особен поглед, който бе използвала само веднъж срещу сър Артър Бенингтън — местен барон, който веднъж се бе опитал да я целуне зад стълбището. Блясъкът в очите на Жервез изчезна бързо. Дори французите разбираха от такъв поглед. Тя кимна, вирна високо брадичката си и се обърна към доктор Брениън:
— Пол, надявам се да се присъедините към нас за вечеря. Днес е четвъртък и готвачката ще приготви свинско печено за Арабела.
— Свинско? Хмм, защо не — рече той. Погледна часовника над камината и бързо стана. — Трябва да побързам с пациентите си, ако искам да успея за вечерята. В шест часа?
Лейди Ан кимна и го придружи до изхода. При голямата двойна външна врата Брениън спря, обърна се към нея и каза тихо:
— Ан, нещо ви тревожи. А, сигурно е заради брака на дъщеря ви, нали? Още не сте свикнали с мисълта, че Арабела е вече омъжена дама.
Тя не знаеше какво да прави. Вдигна поглед към лицето му — лице, което обичаше толкова много, че й се искаше да го докосва и целува. Трябваше да му каже истината. Поне за Арабела. Собствените й чувства можеха да почакат. Нямаше представа какви са неговите чувства към нея. О, да, той беше привързан към нея, това поне беше очевидно. Но дали имаше нещо повече…
— За това няма никакъв проблем — отвърна му. — Имам чувството, че Арабела се е родила пораснала. Не ме затруднява да приема, че е станала омъжена дама? — Пое дълбоко дъх. — Има обаче нещо нередно между тях двамата. Нещо сериозно.
Натъжените й сини очи накараха доктор Брениън да се намръщи.