— Нищо не бих могъл да кажа, защото днес не съм ги виждал. Обещавам тази вечер да ги наблюдавам внимателно. Надявам се да грешиш, Ан. Искрено се надявам.
— Аз също. Проблемът е, че съм права.
Замисли се за миг, дали да не му каже за разкъсаната нощница. Не, не трябваше да отива толкова далеч. Тази подробност беше прекалено интимна.
Господи, как само мразеше да я вижда разстроена! Вдигна ръката й и нежно докосна с устни дланта й. Усети как по ръката й премина лека тръпка. Пръстите й се впиха в неговите. Брениън забрави всичките си мисли освен страстта си към нея. Погледна гладно устните й, после вдигна глава към очите й. Отначало не повярва на онова, което видя там, при все че дори слепец не би сбъркал — толкова ясно бе изписаното в тях.
— Ан, скъпа моя любов!
В гласа му имаше такъв копнеж, толкова много обещания, че лейди Ан не забеляза приближаващия коняр.
Докторът обаче го забеляза. Опита се да се усмихне, но му беше трудно, защото най-много от всичко искаше да я целува дотогава, докато двамата не останат без дъх. Отчаяно искаше да я докосне. Само това и нищо друго. Но нямаше тази възможност. Пое дълбоко дъх и преглътна една цветиста ругатня.
— Тук не сме сами. Смятам да говоря с баща ти, Ан.
Тя впи поглед в устните му и прошепна без колебание:
— Кога?
Той се засмя и пусна ръката й.
— Не искам нищо повече от това да те имам само за себе си. Още в този миг. По дяволите! Пациентите ме чакат.
— Тогава утре — рече тя.
Брениън хвана подадената му сламка.
— Ан, нали знаеш онова езеро с рибките, което е толкова красиво по това време на годината. Как мислиш, ще ти допадне ли една разходка край него утре следобед?
Всъщност той си я представяше легнала по гръб сред нарцисите с разпилени покрай лицето й разкошни коси. Картината го накара да преглътне мъчително.
— Мисля, че нищо не би ми харесало повече — отвърна тя, отново без капчица колебание.
— Животът може би все пак е хубав — рече той, като погали леко бузата й и й се усмихна нежно. — Ще се видим на вечеря и ти обещавам да наблюдавам внимателно. А утре ще се срещнем в един часа, скъпа Ан. — Обърна се и слезе по стъпалата към коня, който го очакваше. Стъпките му бяха леки и уверени. Махна й и пришпори коня в лек галон по алея, покрита с чакъл.
— Да, Пол, може би животът все пак е хубав.
Беше толкова щастлива, че я обзе абсурдното желание да се затича след отдалечаващия се коняр и да го прегърне.
Докато се върне в салона, бе успяла да угаси издайническите искри в очите си. Помисли си, че само Джъстин би забелязал някаква промяна в нея.
С изненада откри, че в салона е останал само французинът. Усмихна му се, повдигайки въпросително вежди.
— Ma petite cousine пожела да се оттегли в стаята си, за да се приготви за вечеря. Предполагам, че е изморена — той й се усмихна и сви рамене.
— Разбирам — каза лейди Ан. Как й се искаше той също да бе отишъл да се приготвя за вечеря. А може би самата тя трябваше да се прибере направо в стаята си или да отиде в зимната градина. Искаше да остане сама, да прехвърли наум отново всичко казано от Пол, да се наслади на недоизказаното — просто да си го представи мислено и да се усмихва на това, което може би ще дойде, на това, което може би ще се случи.
— Лейди Ан, радвам се, че най-сетне имам възможността да разговарям насаме с вас — неочаквано изрече с напрегнат глас французинът. — Виждате ли, chere madame, само вие можете да ми разкажете за леля ми Магдален.
— За Магдален ли? Но, Жервез, аз не знам почти нищо за нея. Тя е умряла, преди да се запозная с покойния граф. Сигурна съм, че брат й — вашият баща — би могъл да ви разкаже много повече за…
— За голямо нещастие той може да ми разкаже само за детството й във Франция — поклати глава той. — Дори за този период спомените му са доста объркани. За престоя й в Англия не знае нищо. Моля ви, разкажете ми каквото знаете за нея. Сигурен съм, че ще си спомните нещичко.
— Добре, нека помисля за миг. — Господи, знаеше толкова малко за Магдален. Разрови спомените си, събирайки къс по къс информацията за първата жена на съпруга си. — Доколкото знам, графът срещнал леля ви по време на визитата си във френския кралски двор през 1788 година. Не знам как точно са протекли събитията, но скоро след това те се венчали в замъка Трекаси и не след дълго се завърнали в Англия. Елзбет, както знаете, се родила през 1789 година, тоест само година след сватбата им. — Тя спря и се усмихна на младия мъж. — А вие, Жервез, едва ли бихте могли да бъдете много по-възрастен от Елзбет. Предполагам, че сте роден горе-долу по същото време.
Той сви рамене и я подкани да продължава.