Вчерашните приятелски думи и погледи днес изглеждаха двусмислени. Чувстваше се спокойна колкото горящ пън в огнище.
Когато Крупър влезе с подноса с чай, Арабела вече беше готова да рухне. Наля чая, без да чака майка й да я подканя. За щастие не разля нито капчица. Веднага щом напълни последната чаша, побърза да стане от креслото си.
— Денят беше дълъг. Пожелавам на всички ви лека нощ.
Кимна неопределено, като отбягваше очите на графа и се насочи към вратата.
— Изчакайте ме, скъпа — спря я той. — Аз също мисля да си лягам.
Арабела едва се сдържа да не хукне навън. Джъстин бе успял да я хване натясно. Щеше да бъде гласно заявяване на проблемите им, ако му възразеше. Изчака напрегнато, докато графът пожелаваше лека нощ на всички с обичайната си вежливост. Знаеше, че нарочно се бави.
Докато гледаше как графът се отдалечава с Арабела, която бе прегърнал през кръста, доктор Брениън реши за себе си, че не одобрява разиграващия се театър. Надяваше се Ан да не го накара да говори с Джъстин. Не знаеше какво би могъл да му каже, нито пък какво той ще му отговори. Всъщност Джъстин може би беше коравосърдечен като покойния граф. А дали не беше също тъй жесток? Наистина имаше неразбирателство между младоженците, но защо? Какво ли се бе случило между тях?
По време на разговора им доктор Брениън спомена на графа, че Жервез, изглежда, има добър подход към дамите. Той му отвърна: „Може би за него самия е най-добре да се опитва да бъде всичко за всички.“ След това добави нещо съвсем неясно, може би по-скоро на себе си, отколкото на събеседника си: „Скоро ще узнаем дали нашият млад френски роднина носи душата на гълъб или отровата на усойница, или просто следва безпринципните си инстинкти, наследени заедно с френската си кръв. Видяхте го още при пристигането му, Пол.“
Всъщност тогава доктор Брениън не бе видял нищо особено. Просто инстинктивно не бе харесал младия мъж. Така че се задоволи да отвърне: „Защо просто не му кажете да си върви, след като не го харесвате?“
След известно мълчание графът отвърна: „Не мога, просто не мога. Освен това ми се струва, че по-скоро бих го убил, отколкото да му позволя да напусне Ившам Аби. Много би ми харесало да го убия.“
„Мили Боже — рече си доктор Брениън — какво ли ставаше тук?“
Арабела мълчеше, докато се изкачваха по стълбите. Опита се да се освободи от ръката му, но не успя.
— Пусни ме — процеди през зъби. — Искам да отида в своята спалня.
Той само я стисна по-здраво през кръста.
— Ти, разбира се, искаше да кажеш нашата спалня. Точно там те водя, мила моя.
— Не, по дяволите, не — дръпна се рязко и успя да се отскубне. Обърна се и побягна бързо по коридора към стаята си. Когато стигна до нея, видя, че вратата й зее широко отворена. Арабела замръзна. Обзе я чувство за нереалност. Всичките й мебели бяха покрити с призрачни бели чаршафи. Любимите й картини бяха изчезнали, а личните й вещи не се виждаха никъде. Сякаш никога не бе прекарвала дори секунда в нея. Сякаш никога дори не бе съществувала. Панически се втурна към гардероба и дръпна дръжката от слонова кост. Всичките й рокли, наметала, бонета ги нямаше. Дори пантофките й, които стояха там, подредени в многоцветен ред, бяха изчезнали. Обърна се бавно и видя графа, който бе застанал на прага.
— Какво си направил? Къде са дрехите ми, картините ми? Къде са четките ми за коса? Отговаряй, проклет да си!
Той отвърна делово:
— Реших, че стаята ти не е достатъчно голяма за двама ни. Затова наредих на слугите да пренесат вещите ти в графската спалня. Ако пък призраците на Ившам Аби се завърнат, ще трябва да свикваме с тях.
Арабела пъхна ръка в джоба на роклята си и стисна малкия си пистолет. Докато се приготвяше за вечеря, го бе видяла в кутията с бижута. Чудно, че не се бе сетила за него досега. Каква ирония — подаръкът на баща й щеше да я защитава от човека, когото той така внимателно й бе избрал. Да, наистина — каква ирония! Събрала кураж, тя попита:
— Смяташ да ме изнасилиш и тази нощ ли?
— Не беше изнасилване. — Повдигна рамене Джъстин. — Използвах крем, за да те облекча. Не е моя вината, че ми се противеше. Но, както ти кажеш. Довечера няма да използвам крем. Не виждам защо да не ти се порадвам през нощта, след като любовникът ти те е имал цял ден. Освен това още не си ми омръзнала. Забрави ли, че ти казах, че гърдите ти са хубави? Вчера не успях да те разгледам добре. Тази вечер смятам да изследвам тялото ти. Сигурен съм, че ще ти бъде приятно да усетиш върху себе си мъжко внимание.