Думите му я накараха да се свие, защото все още ясно си спомняше как я бе гледал предишната нощ. Той си мислеше, че може да прави всичко с нея, че може да я накара да му се подчинява за всичко. Мислеше я за уличница. Мислеше си, че му е изневерила. Е, грешеше. Освен това тя имаше пистолет. Никога вече нямаше да му позволи да я насили.
Усмихна му се и с удоволствие го видя как изненадано повдига вежди.
— Нищо повече няма да ти позволя да ми сториш. Не ти ли се струва странно, че баща ми не те е преценил както трябва, преди да ти даде такова голямо наследство, за което човек може само да мечтае? — Гласът й беше студен и уверен. — Мислиш си, че аз трябва да защитавам невинността си пред тебе. Ще ти кажа още веднъж, милорд, но се боя, че си глух за истината: Аз нямам любовник.
— Вярно е, че баща ти е сгрешил, но уверявам те, грешката му не е в преценката му за мене. Цяло щастие е, че не е сред нас, за да види колко порочна е дъщеря му. Стига, Арабела, омръзнаха ми тези глупости. Казах ти какво трябва да правиш. Ще ми се подчиняваш. Наистина нямаш друг избор.
Отново изпита желание да я удуши. Въпреки подигравателните й забележки по повод на развратния Хемзуърт, Джъстин нямаше намерение да се отнесе с нея както предишната нощ. Напротив, той искаше да я принуди да изпита удоволствие от неговите ласки. Искаше да я подтикне към страстта, да я накара сама да му се отдаде.
Само на него.
Макар да не желаеше да го признае пред себе си, искаше да я спечели и да я накара да забрави графа. Искаше да я накара да го моли да я вземе обратно.
Какво ли бе сторил, за да я подтикне да му изневери? Непрекъснато си задаваш този въпрос.
Нетърпеливо я повика с пръст и Арабела мълчаливо го последва.
Щом стигнаха до графската спалня, Джъстин отстъпи и изчака тя да влезе първа в стаята. Преди още да се е обърнала към него, чу превъртането на ключа.
— Аз ще заместя прислужницата ти, Арабела. Искам да те видя гола. Искам да те гледам до насита. Искам да хвана в ръце гърдите ти. Искам да се насладя на твоята женственост. Ела, дай да те разкопчея.
— Не — отвърна тя, изправила рамене. — Няма да ти дам да ме докоснеш, Джъстин.
Ноздрите му се разшириха от гняв, точно както си бе представяла. Не беше свикнал да му отказват. Само миг по-късно на устните му се появи ленива, самодоволна усмивка. Очите му заблестяха от предизвикателството, което тя му бе подхвърлила.
— Както вече казах, ще бъде така, както ти желаеш — изрече. — Значи искаш роклята си на парчета? Защото отказа ти означава точно това. Но помисли само, мила моя, след седмица или две няма да имаш какво да облечеш. Не, това не означава, че възнамерявам да те държа гола и през деня. — Тръгна уверено към нея.
Арабела избяга от другата страна на голямото легло, защото знаеше, че с думи не може да го разубеди. Очите й измериха разстоянието до него, а пръстите й стиснаха здраво пистолета.
— Обичаш игрите! Толкова по-добре, че се оттеглихме рано за лягане. — Той тръгна към нея с влудяващо бавни крачки покрай леглото. Арабела не можеше да отстъпва повече. Гърбът й опираше в дългите кадифени завеси.
— Не се приближавай повече! — каза, като измъкна пистолета и го насочи срещу гърдите му.
Джъстин й се усмихна мрачно и направи още една стъпка.
— За Бога, откъде измъкна това? Остави оръжието настрана, Арабела. Не искам да се нараниш.
— Запази удоволствията само за себе си. А сега ме изслушай. Аз съм наистина добре обучена. Познаваше баща ми. Мислиш ли, че не ме е научил да стрелям още от най-ранна възраст? Освен това не ми се иска да те убивам. Но ако направиш само още една стъпка, ще те прострелям в ръката, Джъстин. Оставям те да избереш — лявата или дясната?
Той я погледна със смесица от любопитство, гняв, разочарование и възхищение. По дяволите, наистина вярваше, че ще го направи! Междувременно се опита да прецени какви са шансовете му да я обезоръжи. Не направи нито крачка повече към нея. Наистина можеше лесно да си представи, че покойният граф я бе тренирал добре. Може би от петгодишна възраст. От това разстояние тя с лекота щеше да го улучи. Забеляза, че го гледа със студено безпристрастие, а ръката й дори не трепва. Самият той се чувстваше така преди битка.
Беше загубил. Мразеше пораженията.
— Това беше само една кратка атака, Арабела. Знаеш, че нямаш шансове. Наслади се на мимолетната си победа, защото тя ще бъде последната ти. — Той се обърна рязко и без да погледне назад, отиде в съседната стая и затръшна вратата след себе си.
Тя премести пистолета в другата си ръка и избърса потната си длан в полите на роклята си. Като си представи колко нощи я очакват в подобни схватки, изпита горчиво разочарование. Господи, нима през остатъка от дните си трябваше да гледа съпруга си през мерника на пистолета? Поклати глава. Чувстваше се прекалено изтощена, за да размишлява над плановете си за бъдещето.