Не смееше да спи в леглото. Отпусна се в едно голямо, тапицирано кресло близо до огнището и подви крака под себе си. После уморено отпусна глава на ръцете си. Искаше й се да се разплаче, но знаеше, че няма да го направи. Плачът не решаваше проблемите. Колко пъти баща й го беше повтарял? Помнеше как го бе заявявал всеки път, когато майка й бе плакала. Съгласна беше с него. Заспа с пистолета в ръка.
На следващата сутрин се събуди рано. Краката й се бяха схванали от неудобната поза. Беше завита с одеяло. Осъзна, че пистолетът вече не е в ръката й, и скочи изплашено. Сърцето й се разтуптя. Джъстин бе влизал в стаята, докато е спяла. Значи е могъл да направи каквото си поиска с нея. Въпреки това само я бе завил и бе взел пистолета от ръката й. Арабела стана бавно и се протегна.
Не можеше да го разбере.
Поне най-накрая имаше някакъв план.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Колко много лилии са нацъфтели!
— Законите на природата го изискват. Трябва да има по една лилия за всяка жаба.
Лейди Ан спря и му се усмихна.
— Струва ми се, че просто се опитвам да ти отвлека вниманието.
Тя пое дълбоко дъх. Имаше толкова много неща, които искаше да му каже. Искаше й се да говори, да говори, докато излее до дъно душата си.
Доктор Брениън обхвана лицето й в длани.
— Достатъчно ми е само да те погледна, за да забравя за всичко друго. Нали не искаш точно сега да ми обясниш колко големи са стъблата на тръстиката?
Ан целуна ръката му. Кожата му беше топла. Почувства го как трепна от целувката й. Беше го накарала да потрепери? Целуна отново ръката на Пол и вдигна глава.
— Да, наистина. Тръстиките са доста дълги, но не чак толкова, че да можем да ги наречем неприятно дълги.
— Напълно съм съгласен. Ще постеля сакото си, така че да се настаниш удобно сред тези толкова високи зелени тръстики.
Но тя не помръдна. Искаше й се да остане така през остатъка от живота си и да го гледа. Обичаше лицето му — слабо и гладко. Обичаше гънките от двете страни на устата му — професионални бръчки, както веднъж се бе пошегувала с него. Очите му имаха бледозелен цвят като дъбови листа, заблестели под силното следобедно слънце. Осъзна, че й се иска нещо повече от целувка, нещо повече от прегръдка дори. Не беше напълно сигурно, но си помисли, че ще й хареса да я целуне по шията, може би дори още по-надолу — по гърдите. Примигна, изненадана от самата себе си. По гърдите ли? Очевидно не беше същата жена, каквато бе само допреди десет минути. Не, сега беше жена, която изискваше. За пръв път в живота си искаше да почувства как я докосва мъж.
Доктор Брениън я хвана за ръка и я отведе до отсрещната страна на езерото. Намери подходящо място, сложи сакото си върху еластичния килим от мъх и трева и й се поклони.
— Позволете ми да ви настаня, Ан. Искам да се чувствате удобно.
Тя се отпусна изящно на сакото му и изпъна воланите на роклята си над глезените си. След това размисли и я придърпа нагоре към прасците си. Искаше той да види глезените й.
— Тези чорапи са нови — рече. — Харесват ли ти?
Доктор Брениън преглътна мъчително. Гледаше към краката й, към глезените й.
— Може би трябваше да взема една кошница за пикник — добави тя, тъй като той продължаваше да стои неподвижен с поглед вперен в краката й. Това я ласкаеше. Помисли си дали да не повдигне роклята си по-нагоре, но не посмя.
— Мисля, че след осемнайсет години и нещо отгоре не бих искал между нас да стои някакво печено пиле — отвърна той, като примигна сепнато. — Чорапите ти са чудесни.
— О, а аз мислех, че гледаш към земята.
— Не, не гледах към земята — разсмя се той. — Нали знаеш, че тръстиката не представлява никакъв интерес за мен.
Настани се до нея. Ан почувства как я облива топла вълна. С несигурни пръсти развърза шапката си и я свали от главата си.
Доктор Брениън взе шапката и внимателно я остави настрана. Бавно вдигна ръка и прекара пръсти по гладката й буза, а после по правия й нос. Накрая спря върху розовите й устни.
— Глезените ти са хубави, косата ти е чудесна, но ти имаш такава огромна красота, че ме караш да се чудя дали те заслужавам.
— Дали ме заслужаваш? За Бога, Пол, точно обратното е. Не аз, а ти си съвършен. Още не съм видяла глезените ти, но ми се иска да заровя пръсти в косата ти и просто да те гледам. Ще ми позволиш ли да те гледам през следващите петдесет години?