Тя вдигна глава и го погледна право в очите.
— Осемнайсет години са абсурдно дълъг период — отвърна. — Ненужно дълъг. Ако изчакаш дори само още една минута, отново ще се събуди интересът ми към водните растения.
Тя се засмя, скочи на крака и припряно започна да разкопчава роклята си без колебание или страх. Единствено красивото й лице се бе зачервило от вълнение при мисълта за предстоящото. Двамата не преставаха да се усмихват един на друг, когато секунди по-късно се озоваха върху сакото му голи, притиснати един към друг. И когато той най-сетне проникна в нея, тя го прие с тих стон. Той прие стенанията й в устата си, отдавайки й се напълно.
Мислеше, че е заспала, когато тя изведнъж се обади:
— Пол, за пръв път изпитах удоволствие. Никога не съм могла дори да си представя, че е възможно. Винаги ли с нас ще бъде така?
— Обещавам да си прережа вените, ако не е така.
— Не знаех…
Той я целуна по ухото.
— Знам, че не си знаела. Но сега вече го научи. Останалото трябва да забравиш. Сега сме само ти и аз. Ще ти доставям удоволствие, докато не преминем в отвъдното.
— А аз доставих ли ти удоволствие?
Питаше така несигурно, може би дори изплашено. Пол я целуна но върха на носа.
— Ако ми дадеш още малко, ще ми трябва лекар — прозя се той.
Тя го ухапа леко по рамото и отново го целуна.
— Това удоволствие… не, не ме възбуждай отново… е толкова необичайно. Знаех, че нещо се случи, но нямах представа, че ще ме разтърси цялата и ще накара косата ми да се изправи.
— Има толкова много начини, за да получиш удоволствие, Ан — погали косата й той.
Тя се претърколи върху него, подпря се на лакът и леко захапа долната му устна.
— Колко много?
— Ще ме довършиш още преди края на тази година — простена той. — Стига толкова, Ан. Страхувам се да не те нараня. А сега хайде да сменим темата. Повече никакви разговори за удоволствия. Искам само да ти кажа нещо. Нещо, което е изключително важно за мен. Обичам те. Само теб. Винаги съм обичал само теб.
Наистина я обичаше. Само нея.
— И аз те обичам — прошепна тя, притисната до рамото му. Чувстваше се така чудно и странно, че й се искаше да не губи това усещане до края на живота си. Въздъхна и целуна Пол по устата.
— Хайде, кажи нещо друго, Ан. Моля те.
— Какво мислиш да правим с Арабела и Джъстин? — попита тя, като се смръщи леко.
— Ама че рязък скок! Очаквах по-плавен, по-бавен преход от насладата към житейските проблеми. Та аз съм само един беден човек, чиято жена току-що се е възползвала от тялото му за свое удоволствие. Вече ме изстиска докрай. Само черупката е останала от мен. Освен това не обръщаш внимание, че ръцете ми все още са върху красивото ти дупе. — Ан се размърда и Пол изпъшка. — Престани или никога няма да бъда в състояние да кажа нещо смислено. Хайде, смени темата. Обещавам, че повече няма да протестирам. Поне десет минути. Беше започнала да ми казваш за безпокойството си за Бела и графа.
Знаеше, че ако не се откъснеха един от друг, нямаше да успее дълго време да задържи вниманието си върху нещо странично. Не му се искаше да го прави, но стана и започна да се облича. Ан го последва. След малко вече й помагаше да закопчае роклята си. Наведе се и я целуна. Кожата й беше влажна от пот и имаше чудесен вкус.
— Знаеш ли, Ан — додаде той замислено, — мисля, че проблемите им са свързани по някакъв начин с французина.
— С Жервез? — озадачено го погледна тя. — Но откъде накъде? Не мога да си представя как Жервез би могъл да има нещо общо с техните проблеми.
— Достатъчно ми бе да видя как го гледа Джъстин. Очевидно е, че той го мрази и презира. Бих се обзаложил, че ще го предизвика на дуел, ако това не беше противозаконно. Джъстин има достатъчно разум, за да е наясно, че ще му се наложи да напусне страната, ако го убие. А ако го предизвика на дуел, той най-вероятно ще го убие. Обаче усещам, че точно това иска. Тази мисъл го гложди постоянно. Освен това не вярва нито дума на младия човек. Мисля дори, че е започнал проучване за него в Лондон. Но все още едва ли е получил отговор. Опитах се да си обясня откъде идва тази ненавист и стигнах до извода, че единственото възможно обяснение е, че Джъстин ревнува Бела от него.
— Ревнува Бела? — повтори бавно тя, докато прибираше непокорните си къдрици. — Значи ревнува Бела от него? И затова го мрази? Как Джъстин би могъл да я ревнува от друг мъж? Той е красив, учтив и е пер. — Въздъхна. — Може би си прав, но ми се струва малко вероятно. Та Арабела почти не забелязва, че Жервез съществува. Готова съм да се закълна в това. Мисля дори, че се отнася с пренебрежение към него. Може би заради френската му кръв? Не съм сигурна, но е възможно. В края на краищата в толкова много неща тя се стараеше да копира баща си, а той никога не е имал високо мнение за чужденците. — Замълча за миг, после добави: — Знаеш ли, Пол, Джъстин я е наранил лошо през първата брачна нощ.