— Е, тя все пак е била девствена.
— Не, беше много по-лошо. — Тя му разказа за разкъсаната нощница и за кръвта по леглото. — На другия ден говорих с Джъстин и мога да ти кажа, че той беше не само нещастен, но и разгневен. Успяваше да се сдържа благодарение на желязната си воля. Но защо? Не пожела да ми каже. Що се отнася до Арабела, тя се опита да се държи така, сякаш нищо не се е случило. Но ти сам видя, че не всичко е наред.
— Нямах представа — каза той. Подаде й ръка и я поведе покрай езерото. — Мислех си, че нашата самоуверена Бела с лекота ще съблазни младоженеца. А що се отнася до Джъстин, не мога да повярвам, че е неопитен дотолкова, че да я изплаши. Значи има нещо друго. По дяволите, трудно ми е да говоря за това, Ан. Смяташ ли, че я е насилил?
— Да, точно това мисля. Тя се страхува от него. За пръв път виждам дъщеря ми да се бои от нещо! Наблюдавах я внимателно. Тя не желае никой да разбере за страха й, но това е самата истина. Трябва да направим нещо, Пол. Знам, че просто мога да кажа на Жервез да си върви. Ако си замине, може би Джъстин ще изживее по-лесно ревността си.
— Не, Ан, това не трябва да бъде твое решение. Щом Джъстин по някаква причина смята, че Арабела предпочита Жервез пред него, тогава негово трябва да бъде решението какво да се прави. Щом не е убил младия човек и щом не му е заповядал да напусне Ившам Аби, значи има нещо друго наум. Джъстин е потаен. Доколкото знам, той е известен сред военните с умните си стратегически ходове. Бих му се доверил. Освен това на практика нямаме друг избор.
— Знаеш ли, сега започвам да се чудя защо ме разпитваше така надълго и нашироко за Магдален.
— Боже. Жервез е искал да узнае нещо за Магдален? Защо? Какво те е питал?
— Искаше да му разкажа за живота й в Англия. Аз, разбира се, не знам почти нищо за нея. Тя е починала много преди аз да вляза в семейството. После Жервез продължи да ми разказва, обръщам ти внимание, една доста необичайна история за някакво съглашение между графа и баща й относно размера на зестрата й. Наистина не знам защо той ми разказа всичко това, особено като се има предвид, че Магдален е умряла доста бързо след завръщането си от Франция — само две години, след като се е омъжила за графа. — Тя спря изведнъж и на устните й се изписа усмивка. — Пол, колко съм глупава! Та нали ти си присъствал при смъртта й. Жервез трябва да разговаря с теб, ако иска да научи нещо повече за леля си.
Доктор Брениън извърна глава. Когато най-сетне заговори, гласът му беше необикновено суров:
— Да, бях там, когато Магдален почина. Що се отнася до зестрата й, не знам нищичко относно семейните уговорки на графа. Чудя се обаче защо все пак нашето малко френско петле ти е разказало цялата тази история? Не ти ли обясни какво е предизвикало любопитството му?
— Не.
Междувременно бяха излезли сред оформените на правилни геометрични фигури цветни лехи на парка пред къщата.
— Той разпитва ли те за нещо друго?
— За нищо важно. А, най-смешното е, че ме попита за семейните бижута на Страфордови. Мислеше си, че като съм графиня, сигурно скъпоценностите ми са достатъчни за кралски откуп. Аз му казах, че случаят изобщо не е такъв.
— Хмм… — беше всичко, което отвърна доктор Брениън, докато се изкачваха по стълбището на Ившам Аби. Той хвана ръката й и я стисна леко. После се взря в красивите й очи. — Чуй ме, Ан. Сега си моя. Ще те обичам до сетния си ден, а след това ще продължа да те обичам с душата си. Нека да не чакаме още осем месеца. Омъжи се за мен, Ан. Омъжи се час по-скоро.
Тя не откъсваше поглед от устата му.
— Час по-скоро — повтори той с несигурен глас. — Нали знаеш, хората лесно познават, когато една жена е любена. Очите ти блестят, а усмивката ти е сияйна.
— Утре прекалено късно ли е?
Той се разсмя и я прегърна, без да го е грижа дори ако ги гледаха всички слуги на Ившам Аби.
— Нека изчакаме само докато се уреди тази история между Джъстин и Арабела. Тогава нищо друго, освен нас самите няма да занимава мислите ни.
— Още сега ще говоря с Джъстин. — Той я целуна по носа.
— Не, нека го обмислим още малко. Остави ме да поговоря с Арабела.
— Добре, но побързай. Може би ще успеем да разрешим проблемите им преди петък, а?
— Ще опитам всичко, което е по силите ми, Ан.
— Обещаваш ли? — Плъзна длани по гърдите му. Той ги сграбчи и ги стисна здраво.