Нищо не разбираше.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
„Чудесно, Сюзан, прекрасно — мислеше си Арабела. — Не бих могла да си измисля друго по-приятно развлечение. Татко наистина изобщо не беше прав за теб, Сюзан. Ти си истинска глупава, празноглава кокошка. Бих се обзаложила, че само да те бе видял сега, щеше да се надпреварва с Джъстин да привлече вниманието ти.“
— Чудя се, Ан, какво да правя с моето малко момиче? — каза лейди Талгарт, като поклати уморено покритата си с пясъчни на цвят къдри глава, при все че гордостта и пискливия й глас говореше съвсем друго. — Постоянно се усмихва, постоянно изглежда щастлива. Толкова е красива, нали? Тези нейни невероятно трапчинки на бузите, тези нейни сини като лятно небе очи — просто нищо не може да се сравни с тях. Получи две предложения за женитба само за един сезон в Лондон, Ан. И знаеш ли какво направи малката ми дъщеря? Остави и двамата джентълмени да вехнат по нея. — Тя се наведе напред и впи пронизващия си поглед в Арабела. — Арабела, сигурна съм, че познаваш виконт Грейборн. Такъв хубав млад мъж, да го кажем направо. Ами че баща му е граф на Сенбридж и е доста богат. Не че това има значение, защото двамата с баща й искаме само нашата малка дъщеря да бъде щастлива. Ами къщите им — казаха ми, че бащата на лорд Грейборн притежава пет големи имения, разпръснати из цялата страна. Скъпата ми дъщеря ще може да живее, където й е приятно. Не е ли това цяло щастие?
Арабела премигна, хвърли един поглед към Сюзан и отвърна:
— Лейди Талгарт, нали не говорите за онзи нескопосан млад мъж, който дори няма брадичка?
Сюзан се разсмя с пълно гърло, което предизвика усмивките на присъстващите.
— Виждаш ли, мамо, Арабела е напълно съгласна с мен. Забрави да добавиш, Арабела, че на двайсет и пет години той вече има шкембе. Знам от много сигурен източник, че единствената причина, поради която лорд Грейборн става преди обяд, е, за да не изпусне закуската. Казвали са ми, че обожава бъбреци. Само това е достатъчно да ме накара да избягам във Франция само по фуста.
— Сюзан! Е, надявам се да не мислиш наистина така. Подобно решение наистина се взима трудно, мила моя. Помисли си само за всички разкошни рокли и бижута, които ще имаш. Само си представи всичките тези къщи, разпръснати из цялата страна. Пет къщи, Сюзан!
— Но аз вече имам всички хубави рокли, които изобщо бих искала да имам, мамо. Що се отнася до бижутата… — сви рамене тя. — Мисля, че едва ли бих се съгласила да се държа добре с лорд Грейборн, само за да ми надене диамантена примка около шията. — Усмихна се на Арабела, после извъртя кокетно очи към графа, нацупи розовите си устни и добави с цялата порочност на родена актриса: — По-скоро бих предпочела джентълмен с по-богат опит. Да речем джентълмен с военна кариера… като вас, милорд. Джентълмен, който е решителен, но все пак такъв, който знае как да се отнася с една дама. Колко ли сигурна и добре защитена се чувстваш, Бела!
— Аз съм само две години по-стар от горкия лорд Грейборн — отвърна с усмивка графът, без да вдига очи от чашата си с вино. Сюзан Талгарт определено търсеше свадите.
Съпругата му само стисна столчето на чашата си. Забеляза, че очите на графа се присвиха леко. Насили се да се усмихне и каза на Сюзан:
— Мисля, че наистина е разумно първо да се гледат такива неща като закрилата, която един мъж може да предложи. Мисля обаче, че е доста трудно да се предскажат действията на друг човек.
— Хубави думи, каквото и да значат — рече гостенката. — Но не се съмнявам, че отново си защитила позицията ми. — Извърна се към графа. — Бела винаги се съгласява с мен. Само няколко пъти не се е съгласявала, но тогава аз започвах да говоря, докато накрая тя припадаше в краката ми и само успяваше да кимне утвърдително с глава.
— Започвам да изпитвам известно съжаление към бъдещия ви съпруг — додаде графът.
— Скъпа госпожице Талгарт — намеси се французинът, — сигурен съм, че едва ли опитът, който споменахте, има чак такова голямо значение. Искам да ви кажа, уважаема мадмоазел, че французите се раждаме с тази дарба.
— По мое мнение, все тая — прекъсна ги лейди Талгарт, като смути всички. — Сигурна съм, че нито Арабела, нито ти, Сюзан, можете да обвините лорд Хартланд, че има шкембе или че няма брадичка. От най-сигурно място знам, че той не става преди два следобед. Така че, сами виждате, нищо не можете да му кажете по този въпрос.
Дъщеря й се запъна за голяма изненада на Арабела.
— Сигурно сте права, мадам — побърза да добави младата жена. — Що се отнася до опита… Ами той е почти петдесетгодишен. Вече е погребал две жени, да не говорим за издръжките на няколкото му претенциозни деца. Да, лорд Хартланд наистина ми се струва безукорен. Предполагам, че търси майка на четирите си малки деца, а също и икономка. Не вярвам да очаква да получи и кобила за разплод. Но знаете ли — добави с напълно сериозно изражение, — чух, че не става преди два следобед заради подаграта си. Баща ти, Сюзан, нямаше ли също подагра?