Лейди Ан остана с момичето през по-голямата част от деня. Появи се само за малко за обяд.
— Нямах представа, че братовчедка ми толкова ще се разстрои от смъртта на една слугиня — заяви Жервез, докато си взимаше от печената шунка.
— Жозет беше като майка за Елзбет — побърза да поясни лейди Ан. — Цял живот са били близки. Щях да се изненадам, ако не се бе натъжила. Но мисля, че бедното дете е вече малко по-добре.
Арабела погледна към французина, учудена от безсърдечието му. А той, сякаш почувствал всеобщото неодобрение на всички на масата, разпери извинително ръце и додаде:
— Лейди Ан, моля ви да ми простите неуместните думи. Сигурно се дължи на факта, че англичаните взимат подобни неща присърце, за разлика от французите. Права сте, разбира се. Напълно разбирам чувствата на братовчедка си. Наистина нелепа случайност.
Графът стана рязко и хвърли салфетката до чинията си.
— Пол, бихте ли ме придружили до библиотеката? Необходими са някои последни приготовления. Майсторът на ковчези ще дойде всеки момент.
След това кимна на двете жени и излезе от трапезарията.
Майсторът на ковчези си тръгна късно следобед. Тялото на Жозет беше натоварено на катафалката му. Арабела необяснимо защо изпита желание да види заминаването й. Графът също излезе пред големите врати на парадния вход и мълчаливо застана до нея.
— Господи, как мразя смъртта! — изрече тя с дрезгав глас. — Виж само — посочи катафалката, която отнасяше тялото на Жозет, — прилича на предвестник на смъртта с тези черни пердета на прозорците и черните пера на конете. Виж и мен. Цялата съм облечена в цвета на смъртта — горчиво добави. — Самата аз съм едно доказателство, че смъртта е непобедима. Всички ние сме едно нищо. О, Господи, защо трябва да губим от живота си хората, които обичаме?!
Графът погледна внимателно бледото й, напрегнато лице и тихо каза:
— Въпросът ти е една от основните теми на философите. Но дори техните отговори са само предположения, повечето от които напълно абсурдни. За нещастие страданието винаги остава за живите, защото онези, които сме обичали, са вече отвъд всяка болка. Мисълта, че съществуваме само миг във вечния живот на природата, е мъчителна. Ето че сега аз започнах да говоря глупости. Бела, защо не подариш всичките си черни рокли на кюрето? В края на краищата любовта и спомените към баща ти са в теб и не зависят от някаква рокля. Нужно ли е да следваш глупавите ограничения на обществото?
— Знаеш ли — бавно отвърна тя, — татко винаги е мразил черното. — Обърна се с намерение да отиде в стаята си, но в същия момент си спомни за странното посещение на Жозет в графската спалня предния ден, Спря и пак се извърна към съпруга си: — Джъстин, сетих се нещо. Може би не е нищо особено и е без значение, но вчера следобед Жозет беше при „Танцът на смъртта“. Бях задрямала в голямото кресло в ъгъла и тя не ме видя. Когато й се обадих, изглеждаше ужасно изплашена. Питах я какво прави там, но тя не можа да ми отговори нищо смислено. Опитах се по-настойчиво да разбера нещо, но тя хукна да бяга така, сякаш я беше подгонил самият дявол.
— Какво точно ти каза?
— Успя да смутолеви нещо неясно, че е била принудена да влезе в стаята. Както ти казах, нищо не можах да й разбера. Поведението й ми се стори доста странно. Навярно умът й е бил толкова объркан, че си е помислила, че Магдален е още жива и е в графската спалня. — Замълча и поклати глава.
— Има ли още нещо?
— Чудех се защо ли Жозет се е разхождала посред нощ без свещ в ръка?
Джъстин неочаквано си припомни една знойна нощ в Португалия. Той заедно с още неколцина войници дебнеха в горичката край едно селце. Внезапно долови някаква опасност. Накара другарите си да се хвърлят по корем на земята тъкмо в момента, в който над главите им затрещяха изстрели. Сега почувства опасността по същия начин — разбира се, не под формата на промъкващи се главорези, но все пак някаква опасност. Реши, че е по-добре да не споделя с Арабела предчувствията си. Отвърна й шеговито, без да се замисля:
— Може би Жозет е била тръгнала на среща с таен любовник. Затова свещта е щяла да я намери сама.
Арабела се отдръпна, сякаш я бяха ударили. Вина и срам изпълниха очите й. И горчивина. Убеждението му, че му е изневерила, отново издигна стена между тях.