— Арабела, почакай. Не исках да кажа… По дяволите! — извика той, ядосан на самия себе си, но тя вече си бе отишла.
— Представяш ли си, Бела, нашият безбрад виконт случайно, повтарям ти, случайно бил наблизо до татко, докато пътувал за Брайтън. Мама веднага започнала да се суети покрай него. Татко обаче, благословени да са думите му, се отнесъл доста безцеремонно с него. Разбира се, единствената причина за поведението му е била подаграта му, но във всеки случай мама била направо бясна. Как само му се кара, че бил провалил шансовете ми да ми сложат оковите.
Сюзан Талгарт подръпна юздите на кобилата си и я потупа по шията.
— А когато му казах, че щом Арабела Девърил си е намерила граф, значи аз със сигурност ще хвана херцог, татко започна да се смее толкова силно, че стана морав.
Арабела погледна замислено към приятелката си.
— Знаеш ли, Сюз, шегата наистина е страхотна, но не мисля, че е разумно да…
— Господи, Бела, какво ти става? Толкова си се променила, откакто се омъжи. Станала си твърде тиха. Аз се старая да те развличам, а ти сякаш гледаш през мен. За какво говориш? Какво, по дяволите, не е разумно?
— Всъщност не мисля, че съм се променила. Само дето… не, това не ти влиза в работата. Ще ти кажа какво не е разумно. А то е възпитаването на момичетата в глупавата вяра, че някакъв си специален мъж ще стане техен съпруг. Ето това е истинска глупост.
— Внимавай какво говориш, Бела. Това са думи на една разочарована жена. Мама наистина се опита да ме възпита по този начин, но ти ме познаваш. Щом един мъж е глупак, значи си е такъв. Знаеш ли, понякога си мисля, че не аз, а ти си по-голяма романтичка от двете ни. Струва ми се, че си се надявала да срещнеш голямата любов, нали? — Мълчанието на приятелката й я накара да избухне в смях. Тя шляпна с юздите лъскавата кафява шия на кобилата си Блубел и подвикна през рамо: — Почти стигнахме Сейнт Едмъндс. Накарай Луцифер да се размърда. Толкова е красиво тук! Хайде да разгледаме развалините.
Не отидоха да гледат развалините. Сюзан се настани грациозно на тревиста могилка в сянката на един голям бряст, потупа мястото до себе си и продължи мисълта си:
— Не, аз никога не бих повярвала в голямата любов. Напротив, струва ми се абсурдно съществуването на подобно нещо, особено след като години наред съм наблюдавала родителите си. Всъщност — смръщи се леко тя — любовта навярно е само за обикновените хора, защото не съм забелязвала такова чувство сред семействата от нашата класа. Предполагам, че все пак е приятно да я има. Мислиш ли, че това е възможно?
— Нямах представа, че си такава циничка, Сюз — отвърна приятелката й. — Може би наистина си права, защото момичетата като нас се женят за онзи, за когото им кажат. Точно както направих аз — подчиних се на заповедта на баща си, макар той вече да беше мъртъв.
Приглади гънките на синия си костюм за езда. Колко приятно й беше да прибере всичките онези черни рокли!
Сюзан проследи движението й и поклати глава.
— Харесва ми роклята ти. Аз също не обичам черното. Майка ми ще припадне, щом те види, но няма да й обръщаш внимание. А сега кажи ми пак, циничка ли съм? Не, не съм, Бела, просто съм реалистка. Моят херцог несъмнено ще е прехвърлил четиридесетте, ще е склонен към напълняване и често ще играе комар в Карлтън Хаус. Но в замяна на това ще бъда ваше височество, ще имам безчет слуги, които да изпълняват всеки мой каприз, и ще се наслаждавам на всичко, което е предвидено за наслада. Като например превъзходни блюда с омари и шампанско.
— Значи ти наистина не вярваш, че можеш да обикнеш човека, за когото ще се омъжиш? — попита Арабела с такъв нещастен вид, сякаш думите й присядаха в гърлото.
— Ти ли задаваш този въпрос, Арабела? А, ето че забравих хубавия ти мъж. Той е красив, спор няма. Освен това е очарователен и… хмм… властен, но в смисъл, че иска да те защитава. Може би си допадате един на друг. Това би било хубаво. Смятам, че имаш късмет да се омъжиш за такъв човек. Той има брадичка и няма подагра. Освен това е умен. В Лондон не видях много като него. Всъщност предполагам, че баща ти специално го е подбрал за теб. Ако изборът беше оставен на теб, ти определено можеше да попаднеш на много по-лош кандидат. А доколкото те познавам, ако горкият човечец не можеше да язди като шампион, ти щеше направо да го сравниш със земята.
— Да, идеята беше на баща ми. По-скоро заповедта му — отвърна Арабела, загледана в развалините. — Аз нямах право на избор. Виждаш ли, не можех да напусна Ившам Аби.
— Колко странно! — отбеляза след малко Сюзан. — Когато бяхме деца, не можех да си те представя като омъжена дама. Ти винаги се държеше така самоуверено. Спокойно можеше да минеш за мъж, ако не беше толкова красива. Баща ми все ми повтаряше да не ти се оставям да ме караш да правим пакости. Казваше, че е трябвало да се родиш момче, защото баща ти само поощрявал лудориите ти. Все се чудеше защо не е лейди Ан тази, която се грижи за теб. Но всеки път, когато сумтеше и се оплакваше от теб, в очите му виждах възхищението му.