— Спомням си доста случаи, когато точно ти си ме вкарвала в беля — възрази Арабела. — Що се отнася до мнението ти, че нямало да се омъжа, намирам го за доста странно. Че какво друго би могла да направи една жена? Да бъда като онази глупачка Станхоуп или като леля ми Гренхилд? Не, ние сме предопределени за брак. А що се отнася до самоувереността и силата ми… — замълча, подбирайки внимателно думите си — може би сега за мен щеше да бъде по-добре, ако бях по-отстъпчива и податлива.
— А, стигнахме пак до твоя съпруг. Смятам, че двамата със съпруга ти се борите за надмощие на волите, Бела. За мен е очевидно, че въпреки целия ти кураж и предишните ти думи ти просто не следваш елементарната женска мъдрост.
— Женската мъдрост ли? Все едно че говориш за стара циганка, която вари любовна отвара. За какво говориш, по дяволите?
Закачливите искрици в очите на Сюзан изчезнаха и тя изведнъж стана сериозна.
— Ще ти кажа, Бела. Ти имаш силен характер, но това просто не е женски характер. Не, не ме прекъсвай тъкмо когато наближавам същината. Никога не съм те виждала да се отказваш от нещо, дори да ти е неприятно. Винаги си била пряма, честна и вярна, а тези черти са все добродетели, които би трябвало да има един джентълмен. И ето тук ти е проблемът. Господата си мислят, че си играем игрички дори когато сме напълно честни. А когато случаят ни принуди да не бъдем напълно честни, те не могат да направят разлика. Защо в такъв случай да ги разочароваме, мила моя приятелко?
— Много неща изприказва, Сюзан, и не съм сигурна, че напълно разбрах какво искаш да ми кажеш. Аз съм честна, както повечето жени, макар за мъжете това да няма значение. Това ли искаше да кажеш?
— Горе-долу.
Арабела въздъхна, откъсна стръкче трева и започна да го дъвче.
— Поканих те да пояздиш с мен, за да ме развеселиш. Навярно знаеш, че Елзбет е много потисната, откакто почина Жозет, прислужницата й. Очаквах малко съчувствие от теб. А ти критикуваш характера ми.
Приятелката й също въздъхна и стисна устни.
— Виждам, че цялата ми мъдрост ще иде нахалост. Ще ти кажа истината, Бела. Мисля, че си същата отвеяна романтичка като Елзбет.
Арабела я погледна изненадано.
— Хайде, Сюз, обясни ми какво искаше да кажеш. Смяташ, че Елзбет е романтичка? Ама че абсурд! Тя е невинна като дете, въпреки ме е на двайсет и една години. Сигурна съм, че дори насън не се сеща за тези неща.
— Горката Арабела! Елзбет просто се преструва, макар изобщо да не е така добра като теб. Не си ли забелязала как поглъща всяка дума на конта? Готова съм да се закълна, че е доста хлътнала по младия французин. Той не й ли е братовчед?
— Да, братовчед й е. Майката на Елзбет му е леля. Но наистина, Сюз…
Сюзан протегна ръце.
— О, Бела, как може да си толкова сляпа? Скъпата ти сестра изобщо не е невинно дете. Казвам ти, че е хвърлила око на братовчед си. Снощи случайно я погледнах, докато той играеше вист с теб. Знаеш ли само каква омраза имаше в очите й, Бела! Омраза и ревност от теб, и всичко това само защото той се държеше като французин.
„Елзбет и Жервез? Не е възможно. Но почакай Арабела, спомни си нещо. Не се ли е случвало често и двамата да отсъстват по цял ден? Не ти ли се стори на самата теб, че Елзбет е станала по-уверена, по-сигурна в себе си? И разговаря някак напълно свободно с Жервез.“
— О, Господи! — възкликна тя и скочи на крака. „Джъстин смята, че французинът е мой любовник. Не можах да го разбера. Не му дадох никакъв отговор. Възможно ли е наистина Елзбет, моята срамежлива, несигурна Елзбет да е любовница на братовчед си?“
Сюзан се изправи до Арабела. Тя гледаше със стъклен поглед, което й действаше доста изнервящо. Девойката сграбчи ръката й и я разтърси.
— Бела, какво ти стана? Може би греша. Нали ме познаваш, все говоря и не винаги мисля, преди да кажа нещо.
Арабела погледна приятелката си и каза бавно:
— Не, мисля, че наистина си права. Била съм сляпа за това, което става край мен. Платих скъпо за слепотата си. А също и Джъстин. Но как ли е разбрал? Защо е сметнал, че съм аз? Беше толкова сигурен, сякаш наистина ме е видял, но това не е възможно, нали? — добави и стисна силно камшика. — Трябва веднага да се върна в Ившам Аби, Сюзан. Трябва да обмисля някои неща. О, Господи, толкова много има за казване и толкова много за научаване! Чуй ме, Сюз. Моля те, запази казаното в тайна. Благодаря ти, че го сподели с мен. Благодаря ти от все сърце!