Арабела се метна на гърба на Луцифер и го пришпори, преди приятелката й да успее да се опомни.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Графът гледаше замислено писмото от приятеля си от военното министерство лорд Мортън. Джек определено бе провел успешна операция въпреки строгия контрол на французите над континента. Прочете отново няколкото реда, след това накъса писмото на парчета и го хвърли върху цепениците в камината. Запали една кибритена клечка и я поднесе към хартията, която в миг лумна в оранжеви пламъци.
Тъкмо смяташе да излиза от библиотеката, когато се появи лейди Ан.
— Скъпи Джъстин, толкова се радвам, че успях да ви видя, преди да сте излязъл, защото искам да поговоря с вас.
Разстроеното лице на лейди Ан накара графът да застане нащрек.
— Всъщност смятах да тръгвам за Талгарт Хол, но мога да ви отделя няколко минути — каза той. — Заповядайте, седнете.
Жената седна и потупа мястото до себе си.
— Нямам намерение да засягам неудобни въпроси, така че можете да се успокоите. Джъстин, става дума за Елзбет.
— За Елзбет? Всички решения, свързани с бъдещето й, са безспорно във ваша власт, Ан — побърза да отвърне Джъстин, след което кръстоса крака и нетърпеливо я зачака да продължи.
Тя почувства, че повече не може да продължава с преструвките.
— Много добре. Елзбет е моя грижа и честно казано, не ме интересува какво мислите за нея. — Пое дълбоко дъх. — Знам, че нямате особено високо мнение за Жервез дьо Трекаси. Аз също, както и доктор Брениън. Просто не му вярвам, това е. Не ме интересува поведението му. Има обаче нещо нередно. Той не е такъв, за какъвто се представя. Не одобрявам свободното му държание с Елзбет и Арабела. Знам, че дъщеря ми направо го мрази. Но най-много ме учудва това, че той все още е тук. Защо просто не го помолите да напусне Ившам Аби. Не е нужно да го убивате, както доктор Брениън смута, че искате да направите.
Джъстин я изгледа продължително, а после каза нещо, което я накара да примигне:
— Какво ви кара да мислите, че Арабела го мрази? Мразя е силна дума, Ан.
След всичко казано явно продължаваше да мисли само за Арабела.
— Знам, че е така, защото виждам, че той не само я отвращава, но я и плаши. Мисля, че тя се страхува да не би той да ви наговори лъжи за нея. Случило ли се е нещо подобно?
— Не.
— Но би могъл да го направи. Поне Арабела мисли така. Не знам обаче какво ли Арабела си мисли, че той може да ви каже.
— Тя ли ви каза това?
— Всъщност не. Но аз съм нейна майка. Разбирам я много добре. Струва ми се странно, но Елзбет го харесва много. Вече няколко пъти, когато той говори, тя застава на негова страна. Не ви ли се струва странно?
— Че Елзбет защитава братовчед си? Може би не е чак толкова странно. Те са първи братовчеди. Тя е едно впечатлително младо момиче и…
— Може би, но не забравяйте, че е три години по-голяма от Арабела.
— Така е, но тя е в пълно неведение за много страни на живота. Може би за нея той е нещо като герой?
— Защо го мразите, Джъстин?
Младият мъж стана и отиде до бюфета. Наля си малко бренди и го изпи на един дъх.
— Оставете този въпрос, Ан — рече. — Просто забравете за него. Няма да ме разберете, а и става дума за нещо, за което не мога да разговарям с вас.
— О, напротив. Разбирам ви напълно и одобрявам дискретността ви, но искам да ви кажа, че грешите. По някакъв начин сте стигнали до извода, че Арабела и французинът са любовници.
Знаеше си, че ще стигнат до този въпрос. Явно Арабела се бе разплакала на рамото на майка си и я бе пратила да се намеси. Трябваше да го предположи.
— Дъщеря ви ли сподели това с вас, Ан? — попита я остро. — А каза ли ви, че до такава степен не е искала да се омъжи за мен, че го е взела за любовник още преди сватбата ни? Призна ли ви, че нашето не е брак, а пародия? Тя ли ви помоли да използвате въздействието си върху мен?
— Чуйте ме внимателно, Джъстин. Арабела ме отбягва толкова, колкото и вас. Тя е нещастна. Освен това знам, че през първата брачна нощ сте я наранили. На сутринта видях разкъсаната нощница и кръвта по чаршафите. Тя не ми е казвала, не е помолила да се намеся! Да не сте си изгубили ума? Арабела да моли някого!
— Съжалявам. Наистина молбите не са в характера й, но в замяна на това в него има много други неща. Сигурно сте сляпа за тях само защото ви е дъщеря.
— За какво съжалявате? Съжалявате, защото научих, че сте наранили дъщеря ми?
— Просто съжалявам, че всичко се случи по този начин. — Исусе, искаше му се да се махне.