— Чуйте ме, глупак такъв! Мога да бъда всичко друго, но не и сляпа, когато става въпрос за дъщеря ми. Какво искате да кажете с това, че в характера й имало много други неща? Кажете ми, Джъстин.
— Много добре. Тя заслужава всичко, което е получила, Ан. Моля ви, оставете тази тема. Между нас с Арабела вече се случиха много неща, но почти нищо от това, което наистина е нужно. Не можете да направите нищо. Достатъчно е да се каже, че тя му е любовница. А що се отнася до Жервез дьо Трекаси, ами, ще видим. Не искам да го оставя да си иде просто така. Пол е напълно прав. Бих го убил с удоволствие. Не просто да го застрелям, а ей така, с голи ръце. Но не, ще го оставя да постои още. Винаги съм смятал, че ако видите змия наоколо, по-добре е да я държите под око, а не да я оставите да се изплъзне, само за да се върне и да ви ухапе в гръб.
— Значи с голи ръце?
— Да, бих предпочел този метод, но не мога. Поне все още не мога.
— Защо? И не го сравнявайте повече с някакви проклети пълзящи змии!
— Добре, Ан, ще ви кажа направо. Трябва да знам какъв е и що е, преди да пристъпя към действие. Вие сте напълно права. Той не е това, за което се представя. Няма да прибързвам само заради гнева си към Арабела. Да, Ан, много бих искал да убия мъжа, който прелъсти жена ми. Осмелявам се да кажа, че Пол Брениън би убил всеки мъж, който посмее да ви прелъсти.
— Тя не е любовница на Жервез — поклати глава лейди Ан. — Почакайте! Нима искате да кажете, че тя не е била девствена през първата нощ?
— Да поговорим за Елзбет, казвате? — кисело изрече той. — Трябваше да се досетя какво имате предвид.
— Да, трябваше.
— Свършихте ли?
— Ни най-малко. Е? Арабела беше ли девствена през първата брачна нощ?
— Беше — въздъхна той.
— Тогава какви ми ги приказвате? Защо се правите на идиот? Мисля, че трябва просто да ви застрелям! — скочи на крака лейди Ан. Джъстин дори си помисли за миг, че наистина ще го нападне, но тя спря до него и сложи ръка на рамото му. — И после? — подкани го. — Била е девствена. Казала ви е, че той не й е любовник. Е?
— Ан, вие сте била омъжена. Знаете, че има много начини да бъде задоволен един мъж.
Тя го изгледа с такъв вид, сякаш всеки миг щеше да повърне.
— О, не, сигурна съм, че Арабела не би го направила. Та това е ужасно. Не, не с уста, не.
— Мисля, че разговорът ни губи благоприличие, Ан. Не желая повече да разговарям по тази тема. Задоволете се с това, което вече ви казах: Арабела е любовница на французина още преди сватбата ни. Сигурен съм в това, чувате ли ме? Не съм лъжец. Не съм си го съчинил. Не е нито догадка, нито предположение. Дали тя все още се среща с него? Не знам. Разбира се, тя го отрича. Отрича всичко. Какво бихте очаквали да направи?
— Арабела не е лъгала никога в живота си.
— О, Ан, колко слабо познавате дъщеря си!
Тя го зашлеви с всичка сила. Главата му се отметна назад от силния удар. Пръстите й се отбелязаха на бузата му. Джъстин не каза нищо.
— Грешите. Грешите за всичко — рече тя с вирната брадичка и изпънат като дъска гръб.
Джъстин докосна с пръсти бузата си. Още тръпнеше. Ан беше по-силна, отколкото изглеждаше. Какво да прави с Арабела? Новият му дом се бе превърнал в бойно поле. А сега лейди Ан, неговата тиха, очарователна тъща, му бе ударила шамар. Нима само той единствен вярваше, че Арабела е виновна? Господи, дали личните му работи се разнасяха от слугите из цялата къща?
Изведнъж вратата на библиотеката се отвори широко и Арабела се втурна вътре. Видя Джъстин и майка си и замръзна на прага, а по лицето й се изписа пълно недоумение. После протегна ръце напред, сякаш искаше да се предпази.
— О, мислех, че сте сам, милорд. Но не сте. Не сте сам. И защо ли да сте? Как си, майко?
— Добре съм, Арабела. Приятна ли беше ездата със Сюзан? Не, не е нужно да отговаряш на глупави въпроси. Чакай, скъпа, не бързай да си вървиш. Аз тъкмо си тръгвах. Джъстин, моля ви, обмислете онова, което ви казах. Може би ще го обсъдим отново по-късно — добави тя, като си помисли, че току-що бе станала свидетел на нещо неочаквано — дъщеря й бе поискала да остане насаме със съпруга си.
Изведнъж Арабела сграбчи ръката на майка си и я стисна здраво. Графът я гледаше със заплашително изражение. Това й подсказа, че бе възможно наблюдението на Сюзан за отношенията между Елзбет и французина да я направи дори още по-виновна в очите му. След като тя самата не бе забелязала близостта между двамата, едва ли можеше да разчита, че Джъстин бе видял нещо подобно. Прииска й се да избяга от стаята. Още от сега можеше ясно да прочете в очите му недоверие и порицание. Отдръпна се и застана по-близо до вратата, зад гърба на майка си.