— Няма значение. Съжалявам, че ви обезпокоих, милорд, майко. Наистина нищо особено не исках да кажа. Нищо важно. Мисля, че сега е по-добре да вървя и стаята си. Да, най-добре да вървя там.
— Почакай, Арабела — извика графът в мига, в който тя се обърна да си върви. Лейди Ан усещаше, че Арабела я използва като физическа преграда между себе си и съпруга си. Видя как дъщеря й се напрегна, щом графът приближи до нея. Джъстин извади от джоба на жилетката си един ключ и й го подаде.
— Този ключ ще ти потрябва, ако искаш да отидеш в графската спалня.
Лейди Ан реши, че е изчакала достатъчно дълго. Дланта й все още тръпнеше от удара по бузата на зет й.
— Аз тъкмо си тръгвах, мило дете. Изобщо не си ни прекъснала. Освен това, Джъстин, защо изобщо си решил да заключваш графската спалня?
— Открих няколко хлабави дъски от дюшемето — сви рамене той. — Не ми се иска някой слуга да се нарани на тях. Затова реших да заключвам стаята, докато подът не бъде поправен. Ето ти ключа, Арабела.
Тя грабна ключа от протегнатата му ръка и изхвръкна от стаята.
— На много въпроси трябва да отговаряте — додаде лейди Ан, като впи поглед в лицето му. — Голяма каша сте забъркали, Джъстин.
— Може би е така, но не споделям мнението ви. А сега бихте ли ме извинили, но наистина трябва да посетя лорд Талгарт. Ще помисля над това, което ми казахте.
— Съмнявам се. Вие сте мъж, а моят опит показва, че веднъж повярвали в нещо, мъжете умират, преди дори да са си помислили, че може би грешат. О, Господи, как мразя повечето от вас! — Тя се обърна, но само след миг отново се завъртя към него и го посочи с пръст. — Арабела не се е страхувала никога в живота си. След свадата ви тя се превърна в тихо, свито, дори изплашено момиче. Откакто сте се оженили, нито веднъж не се е опитвала да ме накара да правя нещо за нея и повярвайте ми, това не й е в кръвта. О, да, проклети същества, за толкова много неща трябва да отговаряте! Проклет да сте!
Този път тя наистина напусна стаята. Джъстин не помръдна в продължение на няколко минути. Това ли беше нежната, простодушна лейди Ан? Беше се превърнала в тигрица.
Отиде в Талгарт Хол и остана там през деня.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Елзбет обожаваше миризмата на прясно скосено сено. Уханието му изпълваше плевнята. Тя пое дълбоко дъх и се усмихна. Бързо отиде при яслата в далечния по-тъмен край на плевнята. Изминала бе поне една седмица, откакто за последен път се бе измъкнала тайно от Ившам Аби, за да се срещне с него. Толкова дълго време! Не беше й говорил за мъжките си нужди от смъртта на Жозеф. Правеше му чест, че така благородно я бе оставил на скръбта й. Съчувствието му към нейната скръб след трагичното падане на старата слугиня го бе направило още по-скъп за нея.
Разстла наметалото си върху сламата, приглади внимателно гънките и се замисли. През последните няколко дни бе почувствала, че в главата му се въртят разни мисли. Елзбет смръщи вежди. Спомни си, макар и с нежелание, как той се бе поколебал дали да приеме предложението й да се срещнат същия следобед в плевнята. Кратката пауза, преди да даде съгласието си, я накара да си представи лицето на Сюзан Талгарт. Как само я мразеше Знаеше, че тя желае братовчед й. Коя жена не би го пожелала? О, да, Елзбет остро усещаше какво мислят другите, щом ставаше въпрос за него. Да, Сюзан, оная мръсна кучка, го искаше. Но той не би тръгнал след нея, нали? Разбира се, че не би тръгнал, макар тя да беше така привлекателна и красива с русата си коса. Не, Жервез не би й изневерил.
Седмицата, през която не бе лягала с него, бе достатъчна да подхрани романтичната й вяра, че физическото им единение е едно изтънчено доказателство на любовта му към нея. Дори се бе молила дано най-сетне да почувства удоволствие от докосването на ръцете му, да изстене истински, когато устните му се докоснат до тялото й.
Чакането в мрачната ясла я правеше все по-нервна. Най-вероятно го бавеха някакви важни дела. Беше почти готова да излезе да го потърси, когато го видя да се промъква тихо при нея.
— О, любов моя, започнах да се притеснявам! — протегна тя ръце към него и покри с целувки шията, раменете и гърдите му. — Проблем ли има? Забави ли те някой? Не е била Сюзан Талгарт, нали? Тя се опитва да те хване в мрежите си, нали? Кажи ми, че не съм права.
Той я целуна по главата, а след това внимателно я накара да седне отново на наметалото.
— Какво искаш да кажеш за Сюзан? Ma petite, ако тя се опита да ме съблазни, ще й се изсмея в лицето. Ще й кажа, че не харесвам английските момичета с розови бузи и тъпи физиономии.
Той се отпусна грациозно до нея, погледна миловидното й лице. Тя го гледаше опиянено с бадемовите си очи, които така приличаха на очите на майка й.