— Не, скъпа Елзбет — добави той, като я погали леко по гладката буза, — просто разговарях с лейди Ан. Нямаше да бъде учтиво да я изоставя насред разговора.
Елзбет го прегърна с две ръце през шията. Чувстваше се виновна заради съмненията си. Но, ето, той беше тук, при нея. Нея беше избрал. Усети лека целувка по косата си и зачака да я притегли в обятията си. Но той не я дръпна към себе си както друг път. Тя продължи да чака. Нищо! Отдръпна се леко назад. Очите й потъмняха тревожно. Не бе възможно да не я желае след цяла една седмица! Дали все пак Сюзан Талгарт не беше в Ившам Аби? Дали Жервез не я бе излъгал? Не, дори за миг не можеше да си го помисли. Не искаше също така да си помисля за облекчението, което чувстваше от факта, че не се опитваше да я съблече.
— Какво има, любов моя? — прошепна тя до шията му. — Какво те е разстроило?
Жервез въздъхна и се отпусна на лакът.
— Много си проницателна, Елзбет. Забелязваш много неща. — Видя какво удоволствие й доставиха думите му. Елзбет беше готова да направи всичко, което й кажеше. Поне така се надяваше самият той. Внимателно обмисли следващите си думи: — Знаеш, че с графа не се разбираме много. Антипатията му към мен расте от ден на ден. Мисля, че би ме убил, стига да му се удаде възможност. Знаеш ли, чудя се защо все още не ми е заповядал да си вървя. Много странно. Не мога да го разбера Не разбирам също откъде идва омразата му към мене. Нито лошо не съм му сторил.
— Да те убие? О, не! — не можа да се сдържи Елзбет. — Това би било прекалено. Освен това ти няма да го позволиш. Ти си силен и смел. И умен. Джъстин е нищо в сравнение с тебе. Ти не би оставил на никого да ги стори нещо лошо. Мразя го. Какво ще правим?
Беше повярвала на всяка дума, която й беше казал. Ама че страстна жена! Жервез се замисли. Страстта в думите й беше истинска, съвсем истинска. И същата страст щеше да се изяви във всичко. Усмихна й се. Сега вече можеше да бъде сигурен в нея.
— Той те мрази, защото е ревнив, Жервез — вкопчи се тя в ръкава му. Сигурна съм. Той вижда в теб всичко онова, което самият той не може да бъде. Това го кара да те ненавижда. О, Боже, какво ще правим?
Братовчед й се усмихна нежно, макар и леко горчиво напълно доволен от реакцията й и каза тихо:
— Елзбет, винаги си така съпричастна към околните. Може би си права за графа. Може би нещо в него го кара да се чувства непълноценен в мое присъствие. Няма значение. Ившам Аби му принадлежи. Аз съм само едни гост. По всяко време мога да стана нежелан. Той си придаде болезнено изражение и стисна малките й ръце в своите. — Във всеки случай преди малко ми нареди да напусна Ившам Аби до края на седмицата. Остава ни малко време, любов моя.
Всъщност графът не му беше заповядвал нищо, но думите му водеха към същия извод. Преди Жервез да дойде в плевнята, Джъстин го повика в библиотеката, затвори вратата и след като го изгледа продължително, му каза:
— В края на седмицата ще пожелаете да напуснете Ившам Аби.
Нищо повече, само това. А след това отново впи в него смъртоносния мраз на очите си. Той за миг изпита такъв страх, че не можа дума да обели.
— Е? Нищо ли няма да кажете? Нито дума? Нищо ли не искате да ми кажете?
Жервез се задоволи само да повдигне рамене.
— Много неща във вас ме дразнят. Въпреки това ви позволих да останете… по ред причини. Но сигурен съм, скоро всичко ще се разреши. Помнете, в края на седмицата. А сега си вървете.
И това беше всичко, което графът му бе казал. Французинът напусна библиотеката, огледа се, за да се убеди, че е сам, и се облегна на стената. Упрекна се, задето не бе казал на графа, че е страхливец, че е хулиган, който не заслужава дори да обуе ботушите му. Не, нищо такова не му беше казал.
— Да — отново каза той на Елзбет, — остава ни съвсем малко заедно. Трябва да си замина до края на седмицата.
Елзбет сепнато се надигна.
— О, не, не може да бъде. Жервез, не мога да ти позволя да ме изоставиш. Едва те намерих и не искам да те изгубя. Моля те, не си отивай — очите й се напълниха със сълзи. Тя преглътна, опитвайки се да се овладее, но не успя. Сълзите рукнаха по бузите й. — Не е честно. Арабела има всичко, наистина всичко… макар че не изглежда да му се радва много. Дори лейди Ан е вече господарка сама на себе си и може да направи каквото пожелае. Само аз съм като просяк цял живот — никой не ме приема, никой не ме иска. Не мога повече. Моля те, не ме оставяй пак сама!
Той внимателно избърса сълзите от лицето й.
— Трябва да бъдем смели, Елзбет. Казах ти вече, тук сме на негова територия. Решенията му определят действията на всички около него, независимо от мотивите му. По този въпрос нямам никакъв избор.