— Не му ли каза, че не желаеш да си тръгнеш? Не му ли каза, че се обичаме и че не желаем да бъдем разделени?
— Казах му — излъга братовчед й, — но той не ми обърна внимание. Както вече ти казах, той ме мрази.
Елзбет се изправи на колене. Беше изгубила Жозет, а сега щеше да изгуби и Жервез.
— Сетих се — заяви тя с надежда в гласа си. — Ще говоря с графа. Може би ще ме послуша. Откакто е дошъл тук, е много любезен с мен. Всъщност с мен се държи по-любезно, отколкото с Арабела, а тя му е жена. Не, по-добре да говоря с лейди Ан, защото знам, че ме обича. Ще й кажа, че сме влюбени един в друг и че искаме да се венчаем час по-скоро. Ще й кажа, че ще умра от мъка, ако те принудят да ме изоставиш.
За миг Жервез бе обхванат от паника при мисълта, че Елзбет би могла да говори с графа или с лейди Ан. Тази глупачка можеше да развали всичко само с един разговор. Трябваше да я убеди да не го прави. Нуждаеше се от пълен контрол над нея.
— Изслушай ме, Елзбет. Споменах ти вече, че казах на графа за взаимните ни чувства. Няма съмнение, че той ще го съобщи на лейди Ан. Но нима не виждаш? Това е без значение. Той не желае да бъдеш с мен и ще убеди лейди Ан да го подкрепи. О, малка моя, не мога да ти позволя да се унижаваш по такъв начин. — Сграбчи слабите й рамене и я разтърси. — Не, не е този начинът. Чуй ме, Елзбет, ще направим нещо друго. Когато свърши траурът, ще отидеш с лейди Ан в Лондон. Там ще се срещнем и ще избягаме заедно. Ще бъде съвсем лесно. Ще те отведа в Брюксел.
Думите му в миг отмиха нещастното й изражение. Очите й блеснаха развълнувано.
— О, моя прескъпа любов, какъв хубав план! Знаех си, че можеш всичко. Колко романтично ще бъде! Няма да се безпокоим за нищо с моите десет хиляди лири. Ти си толкова умен. Жервез. Ще ги вложиш умело и ще ни направиш богати.
Беше напълно доволен. Сега поне нямаше защо да се безпокои за Елзбет.
— Но, Жервез, лейди Ан ще отпътува за Лондон най-рано след шест месеца — разтревожи се тя. — Трябва ли да бъдем разделени толкова дълго? Не, не мога да го понеса. Кажи ми, че има друг начин.
— Прекарали сме години, без да се познаваме. Какво са шест месеца? Ще видиш, малка братовчедке, как бързо лети времето.
Елзбет почувства, че Жервез става все по-нетърпелив.
— Предполагам, че си прав, но въпреки това ще ми липсваш ужасно — побърза да каже.
— И ти на мен — кимна доволен той.
После понечи да стане. За негова изненада тя го сграбчи за ръцете и извика:
— Моля те, остани с мен. Отдавна не си бил с мен, още опреди Жозет да умре. Остани при мен, моля те. Искам те, уверявам те, наистина те искам!
Жервез беше направо зашеметен. Мисълта да прави любов с нея… не, това беше невъзможно! Почувства, че стомахът му се свива на топка. Но не можеше да й каже. Опита се да я успокои, да намери нежни думи, които да й каже.
— Елзбет, изслушай ме. Не мисля, че е разумно повече да се срещаме по този начин. Графът вече знае за нас, след като аз самият му казах. Това може да го озлоби още повече. Може дори да ми заповяда да си вървя преди края на седмицата. Не искам се разделям с теб толкова бързо. Затова трябва да бъдем предпазливи. Повече никакви срещи тук, Елзбет. Не, не плачи. Знаеш, че ми доставя изключително удоволствие да бъда с теб, но ще бъде фатално за нашите планове, ако ни разкрият или дори само заподозрат. Сигурен съм, че го осъзнаваш. Трябва да мислим за бъдещето си.
— Само един последен път, Жервез. Прегърни ме и ме люби. За последен път.
Настойчивостта в гласа й, страстта, която блестеше в тъмните й очи, предизвикаха само отвращение в него. Не, не към нея, а към самия него. Въпреки това не можеше да я остави да се усъмни. Наложи си да не се отдръпне. Прегърна я, наклони се към нея и притисна устни към нейните.
Елзбет, която бе решила на всяка цена да запечата в паметта си последните си мигове с него, забрави всички страхове и усети как докосването му възпламенява в нея изтънчената тръпка на желанието.
Жервез се чувстваше вцепенен и лишен от чувства. Усети, че Елзбет разтваря устните си, и не можа да издържи повече. Отблъсна я и бързо стана.
— Елзбет, за Бога, не мога. Не, не се обиждай. Не е заради това, че не те искам — опита се да я успокои той. — Не мога, малка братовчедке. Обещах на Арабела да изляза на езда с нея. Сама разбираш, че ако закъснея, тя може да заподозре нещо. Трябва да бъдем смели, Елзбет. Скоро всичко това ще бъде минало. Обещавам ти. Трябва да ми вярваш. Ще можеш ли?
— Но, Жервез… да, вярвам ти.
Нямаше да отстъпи, щом веднъж беше решил нещо. Познаваше го достатъчно добре. Онези чудни чувства, които беше изпитала, си бяха отишли безвъзвратно. Почуди се дали наистина ги бе изпитала или си ги бе въобразила в болката си.