Жервез я целуна бързо, но страстно по бузата, след което излезе от яслата. Елзбет усети в нежния му жест силна тъга. Все пак успя да сдържи сълзите си, докато той излезе.
Лейди Ан сви крака си и позволи на коняря да я повдигне към седлото.
— Благодаря, Тим — каза му, докато наместваше полата си за езда. — Не е нужно да ме придружаваш. Отивам до дома на доктор Брениън. Тюлип знае пътя.
Тим почтително отстъпи назад, за да направи път. Лейди Ан леко удари кобилата си с юздите и Тюлип се впусна по алеята, пръхтейки признателно.
— Същата си като мен, Тюлип — рече лейди Ан. — Стоиш си в уютния яхър и поглеждаш с очи като жълтици всеки, който се осмели да наруши спокойствието ти.
Не беше яздила от месеци. Знаеше, че на другата сутрин ще има мускулна треска. В момента обаче това не беше важно. Чувстваше се така безпомощна и объркана. Гневът й към Джъстин се бе превърнал в отчаяние. Ившам Аби беше една огромна, студена и пуста гробница. Не можеше миг повече да прекара в нея. Джъстин беше изчезнал някъде. Арабела вероятно бе излязла на езда, търсейки най-отдалеченото от съпруга си място. Що се отнася до Елзбет и французина, тя не бе виждала нито единия, нито другия.
Насочи Тюлип към спретнатата грегорианска къща на Пол в края на малкото селце Страфорд на Берд. Хрумна й, че е възможно Пол да не си е у дома. В края на краищата той не можеше да каже на някой болен, че не желае да се погрижи за него.
Не бяха отделяли много време един за друг от смъртта на Жозет. Днес бе почувствала, че трябва да го види, просто да погледне в големите му кафяви очи. Тогава разочарованието и отчаянието й в миг щяха да изчезнат.
— А сега, Тюлип, малко почивка за старите ти кокали — рече тя, като насочи кобилата по тесния път, ограден от двете страни с тисове. — Почини си, макар да не виждам как изобщо би могла да бъдеш изморена.
— Добър ден, милейди — посрещна я един едър младеж с жълта като пясък коса на възраст може би почти колкото Арабела. Познаваше го още от малко момче.
— Радвам се да те видя отново, Уил — отвърна тя на младежа, който закуцука напред да поеме юздите на коня й. Беше си счупил крака още като дете. — Изглеждаш наистина добре. Доктор Брениън в къщи ли е?
— Да, милейди. Таман се върна от Долуъртови. Старият проклетник си е строшил ръката.
— Добре, че е тук — отвърна тя. — Дай, моля те, малко сено на Тюлип, но не прекалявай. Тази нейна лакомия ще й изяде главата.
Спусна се грациозно на земята и бързо изкачи трите стъпала към къщата. Почука, но за нейна изненада не й отвори госпожа Мълдун, сприхавата ирландка, която се грижеше за къщата на доктор Брениън.
— Ан! Каква изненада! Мили Боже, момичето ми, какво правиш тук?
Доктор Брениън стоеше на прага с разкопчана на врата риза. Ръкавите му бяха навити над лактите, а лицето му светеше от неподправено удоволствие.
Лейди Ан се приближи до него, без да каже нито дума и го целуна. Отдръпна се и усети погледа му върху устата си.
— Исках да те изненадам, Пол — рече тя най-накрая. Господи, говореше му така, сякаш му натякваше за нещо.
— Колко съм невъзпитан! Заповядай, Ан — усмихна й се той, все още вперил очи в устните й. Искаше му се да я грабне и да я внесе вътре. Искаше му се да целуне хубавата й уста, да прекара език по устните й. — Съжалявам, но госпожа Мълдун не е тук. Ще ти направя чай, ако искаш. Сестрата на госпожа Мълдун е болна от заушка. Каква беда, нали?
— Наистина голяма беда — отвърна лейди Ан, разтревожена почти колкото Тюлип, кобилата си, която навярно хрупаше с удоволствие овеса си. Последва Пол в салона — уютна, пълна със светлина стая, която много й допадна. Нямаше нищо общо с необятната празна гробница, наречена Ившам Аби.
— Шапката ти за езда е много хубава — каза той. — Мога ли да я сваля?
Всъщност искаше да я целуне и не желаеше да се озове омотан в купчина черно кадифе.
Ан кимна и вдигна лице към него. Пол не я целуна, но беше съвсем близо до лицето й. Развърза тънката панделка и свали шапката от главата й.
— А сега седни ето тук, до мен и ми разкажи какви нови беди те водят насам — въздъхна той. Нещо трябва да се бе случило, сигурен беше. Целувките можеха да почакат. — Е, готов съм. Не си дошла само за да ме изненадаш, нали?
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Тя го възнагради с възхитителна усмивка.
— Не, просто дойдох да те видя. Освен това… ами, имах един доста шумен спор с Джъстин относно Арабела. Нямах намерение да започвам, но се случи. А след това самата тя влезе при нас. Пол, тя е ужасена от него, просто ужасена. Що се отнася до графа, един Господ знае какво мисли. Но ти беше прав за всичко. Той е убеден, че тя му е изневерила с Жервез. Попитах го какво точно го е накарало да мисли така, но не пожела да ми каже. Обаче смятам, че го познавам достатъчно добре. Щом той си е въобразил нещо толкова абсурдно, значи има причина — въздъхна тя. — Добре щеше да бъде, ако я беше споделил с мен.