— Много добре, но разберете, мосю конт, в Лондон не знаем кой знае колко много. В края на краищата се води война и е съвсем нормално някои неща да бъдат държани в тайна. — Той погледна към лейди Елзбет. Какво нежно създание! Следеше го с цялото си внимание. Неочаквано откри, че не би искал да я разочарова.
— Английската армия все още страда от блокадата на Наполеон — каза, молейки се мислено графът да не се нахвърли срещу него и да го нарече глупак. — Освен това дочух, че Пърсивал е под непрестанен натиск както от наша страна, така и от чужбина. Бедният човек все пак се справя блестящо, бих казал.
— Точно така — намеси се графът. — Малко хора в Лондон разбират под какво напрежение е Пърсивал. Много сте проницателен, лорд Грейборн, щом така ясно сте разбрали положението му.
Ако лордът беше жена, щеше да разцелува графа за любезността и добрината му. Задоволи се обаче само да му кимне и да си пожелае графът да продължи все така да го намира за проницателен.
— Отвратително — заяви лейди Талгарт. Искаше чай и малко от превъзходния лимонов кейк, който приготвяха в Ившам Аби. Къде, по дяволите, бяха всички слуги? Какво ли се чудеше? След като Арабела беше домакиня… Но все пак лимоновият кейк на Ившам Аби беше разкошен.
— Да, но какви са точните новини от Пиренеите? — настоя французинът, приковал поглед в лорд Грейборн.
Арабела насмалко не се нахвърли срещу него. Пое дъх, готова да избухне, но графът я изпревари и като й намигна, вмъкна:
— Не ви ли казах? Масена е в Португалия начело на шейсетхилядна армия. Подозирам, че Уелингтън ще започне офанзива срещу него през есента. Като се имат предвид опитът на Уелингтън и смелостта на хората му, мисля, че ще усетим вкуса на победата. Простете ми, лорд Грейборн, но нямаше как да го знаете. Едва напоследък тази новина се пуска късче по късче на широката публика.
Лорд Грейборн кимна и поблагодари на небесата, че графът беше тук и че бе проявил достатъчно разум, за да му помогне да се измъкне.
Жервез се отпусна назад, бесен от яд. Чудеше се какво се бе случило. Беше притиснал дебелия глупак, а графът се бе втурнал да го спасява. Многократно бе чувал, че военните ненавиждат невежеството на сънародниците си. Френските военни определено се отнасяха с пренебрежение към всеки, който посмееше да ги попита нещо или се опиташе да покаже, че разбира какво всъщност става.
А пък новият граф беше същинско горделиво копеле. Жервез, разбира се, знаеше коя бе истинската причина — проклетите омразни англичани се защитаваха един друг. Да не говорим за омразата на графа към него. Беше я почувствал, при все че не разбираше с какво я бе предизвикал. Е, много скоро щеше да се погрижи за това, и то с най-голямо удоволствие. Погледна към Елзбет и очите му се присвиха. Тя се усмихваше на лорд Грейборн. Как можеше да му причини това?
Проклета да е.
Проклети да са всичките. Кога ли най-сетне щеше да измие английската мръсотия от ботушите си. Мръсна, студена, варварска страна!
— Да се надяваме, че на Уелингтън няма да му се наложи да раздвои вниманието си — заяви лейди Ан. — Не забравяйте, че след като само преди четири месеца Наполеон се ожени за Мария-Луиза, Австрия вече не дължи вярност на Англия. Френският император разпръсва приятелите на Англия по четирите посоки на света. Нищо добро няма да излезе от този брак, особено ако Мария-Луиза се сдобие с дете.
Графът беше впечатлен от изказването й. Крупър най-сетне влезе начело на двама лакеи, които носеха чая и кейка. Лейди Ан се зае с разливането на чая. Явно всички го чакаха с нетърпение, защото без бавене се заеха с чая и кейка. Самият той обичаше лимонов кейк. Поблагодари й с кимване, поемайки чашата, и й каза:
— Искрено съжалявам за младата императрица. Сигурен съм, че бедното дете няма думата за нищо.
— Споменахте френския император — намеси се лейди Талгарг, която ядеше вече второ парче лимонов кейк. Тя погледна изкосо графа, който току-що също бе взел второ парче. На подноса оставаше само едно парче. Тя се покашля и реши да каже нещо, с намерението да отвлече вниманието му, докато пръстите й напредваха към заветния сладкиш. — Чух, че корсиканецът имал плачевни маниери. Що за мъж е, щом няма обноски? Какво мислите, лорд Грейборн?
Лорд Грейборн насмалко не се задави с чая си.
— Обноските подлежат на цивилизоване — заяви най-накрая той и взе последното парче лимонов кейк.