— Госпожо, съдейки от непрекъсната редица любовници, които той сменя под носа на Жозефина — обади се Арабела със закачлива искрица в очите си, — изглежда, че не всичко в този човек е в плачевно състояние.
Французинът се разсмя невъздържано.
Графът вече беше решил да го сграбчи за високата яка и да го изхвърли през френския прозорец, когато Арабела скочи и каза:
— О, скъпи Джъстин, боя се, че разлях малко чай по роклята си. Би ли почистил петното?
Много добре измислено. Тя се приближи към него, като държеше ръкава си настрани, а очите й бяха вперени в копринената му вратовръзка. Почувства как нещо свива сърцето му. Господи, колко красива беше! Освен това беше свадлива, беше вярна и смела, а той щеше да й прости. Щеше да й го каже довечера, а после щеше да я люби и всичко щеше да си дойде на мястото. Щеше да я накара да забрави Жервез. А тя най-сетне щеше да му каже истината.
Арабела застана до него, погледна го в очите и попита тихо:
— Мислиш ли, че ще остане петно?
Не се интересуваше, че другите ги гледат. Наведе се към нея, погледна мокрото петно, после я целуна по носа, след това по брадичката и накрая по устните.
— Божичко! — възкликна лейди Талгарт. — Милорд, подобни прояви са неподходящи за невинните очи на дъщеря ми, да не говорим за милата Елзбет.
— Не, мамо — разсмя се дъщеря й. — Най-сетне Бела ще направи нещо добро за мен. Аз ще ги гледам със съпруга й и ще науча някои важни неща. Такива неща, които засягат съпругите и съпрузите.
— Сюзан, ще трябва да говоря с баща ти. Сигурна съм, че той ще се съгласи с мен. Всичко, което ти е нужно да наблюдаваш, мила моя, е мен с баща ти. От нас ще научиш всички важни неща.
Девойката почувства, че е на косъм да се разсмее истерично.
За щастие лорд Грейборн попита Елзбет:
— Били ли сте в Лондон преди?
Сюзан обаче възкликна:
— Стига, Бела, не можеш да останеш в прегръдките на графа завинаги. Майка ми ще издъхне от притеснение. А що се отнася до майка ти, виж само какви са й розови бузите.
Елзбет също се беше изчервила, но то беше заради лорд Грейборн. „Животът е странно нещо“ — помисли си неочаквано тя. Установи, че се забавлява извънредно добре.
Графът вдигна глава, установи, че очите на всички присъстващи са приковани в тях, и въздъхна. Докосна леко с пръсти устните й.
— Тогава по-късно. — На лицето й се изписа безпокойство и той побърза да добави: — Вярвай ми. Ще се справим с това, ще видиш. А сега върви, преди да съм те смутил още повече. Няма да остане петно на роклята ти.
— Не съм смутена.
Джъстин само кимна. Не можеше да проумее какво ставаше с него. Тази странна смесица от нежност, гняв и съблазън беше толкова непривична.
— Най-сетне сте пак при нас телом и духом — каза Сюзан.
— Горката австрийска принцеса — намеси се Елзбет. — Откъснали са я от семейството и родината й и са я дали като политически подкуп на онзи ужасен човек.
— Не забравяйте, скъпа моя, че Наполеон страстно желае наследник — отбеляза лорд Грейборн, поразен от чувствителността на срамежливата млада дама.
— Горките ние, бедните жени! — патетично рече Сюзан. — Разменят ни и ни търгуват само и само да продължим безценните имена на вас, мъжете.
— Престанете, госпожице Талгарт — разсмя се графът. — Обрисувахте ни като безчувствени същества. Сигурен съм, че и от нас има някаква полза.
Очите му не се откъсваха от жена му. Отчаяно искаше тя да го погледне. Щеше да й докаже, че може да й достави удоволствие, да я разсмее, да накара очите й да заблестят. Искаше да я чуе как му вика и крещи. Искаше я.
— Значи не сте съгласен, милорд — тихо каза тя, без да поглежда към него, — че повечето мъже предпочитат жените им да останат тихо на заден план, да им раждат деца и да се занимават с бродериите си, без да им се натрапват?
Графът не можеше да си представи Арабела застанала в заден план на която и да е сцена. Винаги щеше да бъде на преден план и щеше да дава указания, да крещи заповеди, да се смее и да му вика.
— Сигурен съм, че говориш метафорично — отвърна й той. — Не мога да си те представя дори за пет минути с бродерия в ръка. Навярно ще ти прилошее. Не, иглата и конецът не са за теб, Арабела.
Сюзан вдигна чашата си в насмешлива наздравица към графа.
— Напълно сте прав. Признай го. Бела. Вчера например, докато яздехме, не успях да те накарам да разговаряш с мен за повече от пет минути.
Арабела погледна първо към Жервез, а след това към Елзбет, която тихо разговаряше с лорд Грейборн. Защо ли не се бе появил преди французина? И къде са му били очите? Как изобщо е могъл да си помисли, че харесва Сюзан? Но може би все още имаше възможност? Жервез скоро щеше да си иде. Може би тогава Елзбет щеше да го забрави. Но дори тогава нямаше да може да разкаже истината на графа. Джъстин не би й повярвал. Ако пък й повярваше, нямаше да се отнесе добре с Елзбет. Дори не искаше да си представя какво ще се случи.