– Може да е бил притеснен.
– Или малоумен – подхвърлих аз.
Мей се изкиска.
– Не бъди толкова груба, скъпа. И на тях не им е лесно. – Мама ми върна формуляра и аз го прикачих обратно към снимката на момче с изключително невинно изражение и буйни руси къдрици.
– Чакай малко, да не би да те е страх? – попита леля Мей с белязан от тревога глас.
– Не, разбира се, че не.
Изражението ѝ се върна към нормалното си красиво и безгрижно състояние.
– Не мога да си те представя уплашена от каквото и да било – намигна ми тя.
Беше успокоително, че поне една от нас мислеше така.
Девета глава
Когато момчетата започнаха да се стичат в двореца, аз се покрих в стаята си и излязох да порисувам на слънчевия балкон. Твърде много бурни смехове и прекалено въодушевени поздрави. Питах се колко ли време ще продължи първоначалното разбирателство. Все пак това беше съревнование. Веднага включих насъскването им един срещу друг в списъка си с идеи.
– Мисля, че трябва да вдигнем косата ми, Нийна. Днес трябва да изглеждам зряла.
– Отлично решение, госпожице. – Тя продължи да пили ноктите ми. – Някакви предпочитания относно роклята?
– Мисля да е някоя вечерна. Черна по възможност.
Тя се изкикоти.
– Целите да ги поуплашите ли?
Не можах да сдържа дяволитата си усмивчица.
– Съвсем мъничко.
Двете се покискахме и се радвах, че имам Нийна до себе си. Щях да имам нужда от утешителните ѝ думи и успокояващи масажи през идните няколко седмици.
След като косата ми изсъхна, я сплетохме и увихме като корона около главата ми, което караше тиарата ми да изглежда още по-красиво. Намерих черната рокля, която бях носила на предишното новогодишно парти. Беше украсена с дантела и бе вталена до коленете, откъдето се разкрояваше и падаше на дипли до пода. На гърба ѝ имаше овален отвор, разкриващ кожата ми, а малките пеперудени ръкавчета увисваха ниско на раменете ми. Да си призная, изглеждаше дори по-красиво на слънцето, отколкото на светлината от свещите.
Когато часовникът в стаята ми показа, че е един часът, се отправих към долния етаж. Бяхме преустроили една от библиотеките на четвъртия етаж в Мъжки салон, където избраниците можеха да се сбират и да разпускат по време на престоя си в двореца. Беше голям почти колкото Дамския салон и снабден с много места за сядане, купища книги и два телевизора.
Сега вървях именно към тази част на двореца. Бяхме решили да се запозная с всеки от кандидатите поотделно, след което да ги изпратим в Мъжкия салон, където да се запознаят един с друг.
В дъното на коридора имаше групичка хора, сред които бяха родителите ми и генерал Леджър, затова се запътих към тях, мъчейки се да прикрия притеснението си. С приближаването ми татко придоби смаяно изражение, а мама покри устата си с ръка.
– Идлин… изглеждаш толкова пораснала. – Тя въздъхна, докосвайки бузата ми, рамото ми и косата ми, но без да оправя нищо.
– Сигурно защото съм.
Тя кимна с насълзени очи.
– Имаш вид на истинска кралица. Аз самата не смятах, че успявам да вляза в роля, но ти си… абсолютно съвършена.
– Стига, мамо. Всички те боготворят. Двамата с татко сте донесли мир на страната ни. Аз не съм постигнала нищо.
Тя повдигна с пръст брадичката ми.
– Още не. Но все пак точно това целиш за момента.
Преди да успея да ѝ отвърна, татко дойде при нас.
– Готова ли си?
– Да – отговорих аз. Не такава окуражителна реч бях очаквала. – Засега няма да елиминирам никого. Смятам, че всички заслужават поне ден.
Татко се усмихна.
– Разумно.
Поех си дъх.
– Добре. Да започваме.
– Да те придружим ли, или да те оставим? – попита мама.
Замислих се.
– Оставете ме. Поне засега.
– Както желаеш – каза татко. – Генерал Леджър и още няколко от стражите ще са наблизо. Ако имаш нужда от нещо, обърни се към тях. Дано се забавляваш днес.
– Благодаря, татко.
– Не – каза той и ме прегърна, – ние ти благодарим.
Отдръпна се от мен и предложи ръката си на мама. Двамата се отдалечиха по коридора, излъчвайки щастие с всяко свое движение.
– Ваше Височество – обади се тактично генерал Леджър. Обърнах се към усмихнатото му лице. – Притеснявате ли се?
Поклатих леко глава, едва ли не убеждавайки самата себе си.
– Доведи първия.
Той кимна и даде знак с поглед на помощника си в дъното на коридора. От една от библиотеките излезе момче и заоправя копчетата на ръкавелите си, докато вървеше към мен. Беше слабо и малко нисичко, но имаше симпатично лице.