– Дали не се е разболял? Струва ми се отпаднал напоследък. – Докато Нийна говореше, ръцете ѝ правеха чудеса с гърба ми.
– Така ли? – попитах аз. Всъщност не ми изглеждаше точно отпаднал. – Сигурно е от напрежението. Все пак има много неща на главата си.
– А същото чака и вас някой ден – коментира тя с тон, в който се смесваше искрена тревога и закачлива шеговитост.
– Тоест ще трябва да ми правиш два пъти повече масажи.
– Знам ли – каза тя. – След няколко години може и да ми се занимава с друго.
Лицето ми се сбърчи в кисела гримаса.
– С какво друго ще ти се занимава? Не се сещам за много по-добри работни позиции от тези в двореца.
На вратата се почука и тя не можа да отговори на въпроса ми.
Станах и облякох сакото, за да си възвърна представителния вид, а после кимнах на Нийна да отвори на гостите ми.
Мама влезе в стаята с усмивка, а след нея се показа и татко. Винаги беше така. На официални събития и важни вечери мама стоеше до рамото на татко или точно зад него. Но когато бяха просто съпруг и съпруга – а не крал и кралица, – той винаги вървеше след нея.
– Здравей, мамо. – Отидох да я прегърна.
Мама пъхна един кичур коса зад ухото ми с усмивка на лице.
– Чудесно изглеждаш.
Отстъпих гордо назад и пригладих роклята си с длани.
– Гривните много я отварят, не мислиш ли?
Тя се изкиска.
– Внимание към детайла. Браво! – От време на време мама ми позволяваше да избирам бижутата или обувките ѝ, но се случваше рядко. Не го намираше за толкова забавно като мен самата, а и не разчиташе на украшения. Беше толкова хубава, че наистина нямаше нужда от тях. Харесваше ми класическото ѝ излъчване.
Мама се обърна и докосна рамото на Нийна.
– Свободна си – каза тихо тя.
Нийна веднага изпълни реверанс и излезе от стаята.
– Случило ли се е нещо? – попитах аз.
– Не, скъпа. Просто искаме да поговорим с теб насаме. – Татко посочи масата и ни покани да седнем. – Трябва да обсъдим една възможност.
– Възможност? Ще пътуваме ли някъде? – Обожавам да пътувам. – Моля ви, кажете ми, че най-сетне ще ме водите на море. Може ли да отидем само шестимата?
– Не точно. Няма да ходим никъде, а ще ни дойдат посетители – обясни мама.
– О! Компания! Кого чакаме?
Двамата се спогледаха, после мама отново взе думата.
– Знаеш, че положението е нестабилно в момента. Народът се бунтува и е нещастен, а ние се чудим как да разсеем напрежението.
– Знам – въздъхнах аз.
– Търсим начин да повдигнем духа на хората – добави татко.
Аз наострих уши. Повдигането на духа обикновено беше свързано с тържества. А аз винаги бях готова за партита.
– Какво имате предвид? – Започнах да кроя нова рокля в главата си и почти моментално прогоних мисълта. Другаде трябваше да съсредоточа вниманието си в момента.
– Както знаем – подхвана баща ми, – народът откликва най-добре на позитивни случки в семейството ни. Когато двамата с майка ти се оженихме, последва един от най-благополучните периоди в държавата ни. А помниш ли как хората празнуваха по улиците, когато разбраха, че Остън е напът да се роди?
Усмихнах се. Бях на осем, когато Остън се появи на бял свят, и никога няма да забравя колко се развълнуваха всички, като чуха новината. Долавях музика от прозореца на стаята си чак до зори.
– Беше прекрасно.
– Наистина. А сега народът е обърнал поглед към теб. Не след дълго ще се възкачиш на престола. – Татко замълча за момент. – Чудехме се дали не би се съгласила на една публична изява, на нещо, което би зарадвало хората, но и би било ползотворно за теб самата.
Несигурна накъде бият, присвих очи.
– Слушам.
Мама се прокашля.
– Нали знаеш, че в миналото принцесите са били омъжвани за принцове от други страни, за да укрепнат международните отношения?
– Но използваш минало време, правилно ли чух?
Тя се засмя, но на мен не ми беше смешно.
– Да.
– Хубаво. Защото принц Натаниел прилича на зомби, принц Хектор танцува като зомби, а ако принцът на Германската федерация не се научи на лична хигиена до коледното парти, не бива да го каним.
Мама потърка слепоочието си смутено.
– Идлин, толкова си придирчива.
Татко сви рамене.
– Може би това не е толкова лошо – коментира той, спечелвайки си кръвнишки поглед от мама.
Аз свъсих вежди.
– Кажете най-накрая за какво говорите.
– Знаеш как сме запознали с майка ти, нали? – подхвана татко.