— Карл…
Той вдигна ръка.
— Опитът има предимство пред красотата. Аз ще започна първи, после ти можеш да кажеш каквото поискаш.
— Добре. — Тя сви рамене, предаде се. Той знаеше как да се налага.
— Ти предложи блестящи идеи за два от моите хотели. Току-що обсъдих твоя проект за съчетаване на отлична кухня с музейни експонати с няколко души. Всички много го харесаха. Миналия път получи двадесет и пет хиляди, защото се включи на финала и само подобри визията на хотела ми. Този път си в основата на дизайна. Ще получиш истинска комисиона. Ето.
Бръкна в джоба на сакото си и извади кафяв плик.
— В Италия наричат това bolla.
Диана го отвори с треперещи пръсти и зяпна от изненада. Вътре имаше чек за сто хиляди на името на нейната малка фирма.
— Сигурно се шегуваш. Това са прекалено много пари.
Карл поклати глава.
— Трябва да проучиш по-добре нещата, Диана. Имаш вроден талант за тази работа, но трябва да научиш доста, ако искаш да печелиш. Всъщност това е доста малка комисиона за подобен мащабен проект. Повечето вътрешни дизайнери биха получили толкова за един скъп апартамент на Пето авеню. Те обичайно вземат процент от общия бюджет на проекта.
— Значи това са прекалено малко пари?
— Хонорарът е съвсем приличен, защото ти нямаш никакъв опит и защото винаги купувам изгодно. Аз също се стремя да печеля естествено. — Тонът му стана малко по-твърд. — Всъщност съм по-строг с теб, за да докажа, че никога не оставям в бизнеса да ме ръководят други съображения.
— Тогава трябва да ти благодаря за хонорара — меко отвърна Диана. Пъхна плика в чантата си „Гучи“. За по-малко от месец бе спечелила сто двайсет и пет хиляди лири. Още не можеше да се сравни с попечителския фонд на чичо Клем, но за нея тези пари бяха много по-ценни.
— Нека ти дам малък съвет: използвай парите, за да си наемеш много способен консултант по връзки с обществеността. Трябва да станеш известна. Най-трудният момент за теб ще бъде, докато ти възложат следваща поръчка.
— Но ти имаш и други хотели за реновиране.
— Да, и не знам къде ще намеря друг с твоя усет. Това е големият ми проблем.
— Мога да ти предложа човека, който седи точно срещу теб — шеговито подхвърли Диана, но отлично разбираше накъде води този разговор. Тялото й се напрегна в очакване, за да го чуе как го казва.
— Не мога да работя с теб. Привличаш ме прекалено силно.
— Но ти замина за Ню Йорк.
— Не се получи — сви рамене Родън. — През цялото време мислех за теб. В началото смятах, че е заради раздялата ми със Сузи. Затова дойдох тук. Донякъде за да видя хотела. Но най-вече за да видя теб. Да се уверя, че не си чак толкова секси и да спра да мисля за теб. — Той се усмихна. — Само че ти наистина си страшно сексапилна.
Диана вдигна длан към шията си, усетила как внезапно през тялото й преминава гореща вълна.
— Не говори глупости.
— Интересен начин да общуваш с шефа си.
Тя изпъна рамене и изправи гръб.
— Вече не си ми шеф. Само бивш клиент. И знам с какви момичета се срещаш. Запознах се със Сузи, забрави ли? Тя е като двойничка на куклата Барби. Погледни ме. Не съм суперслаба, имам тъмна коса и пищни извивки, дори не съм гримирана.
— Не ти приляга да си просиш комплименти — отвърна Карл. — Сигурен съм, че знаеш колко си красива.
Диана замълча за миг. Желаеше го отчаяно. Но бе започнала да гледа на себе си по друг начин и това й харесваше. Не искаше да разваля всичко точно сега. Дръзко вирна брадичка.
— Знам, че съм хубава жена, Карл. Но не съм най-красивата. Онзи ден, когато бях заедно със Сузи, почти не ме забелязваха. Тя направо омагьосва околните. Мъжете като теб обикновено излизат точно с такива жени. Аз не желая да бъда ничие забавление за една нощ и не искам да бъда зарязана в мига, в който някой те запознае с новоизгряваща на модния подиум двадесет и две годишна красавица. Затова, въпреки че признавам, че те намирам за доста привлекателен… — Не можеше да контролира изчервяването, но гласът й остана равен: — … И макар да бих искала да съм с теб, няма да го направя.
Той се облегна на стола си и я изгледа втренчено. После се засмя.
— Вие сте много странна жена, госпожице Чеймбърс.
— Благодаря.
— Какво биха казали родителите ти?
Красивото й лице помръкна.
— Родителите ми са мъртви, Карл. Баща ми е шофирал пиян, поради което са загинали той и майка ми.