— Много съжалявам — каза той с искрено съчувствие.
— Аз се грижех за сестра си Венера. Двете бяхме сами. Докато чичо ми… — Тя не довърши изречението. — Липсата на родители формира целия ти мироглед. Искам да бъда самостоятелна. Разбираш ли, не съм готова да бъда просто развлечение за някого, дори и за теб. Искам брак, семейство, всичко. Онова, което родителите ми не са ми дали.
Родън се усмихна.
— Обвиняваш баща си, това го разбирам. Но ми се струва, че ми отказваш още преди да съм направил нещо лошо.
— Съжалявам — пророни Диана и този път успя да отвърне на погледа му. — Така е най-добре.
Родън се засмя.
— Много мило. Ти явно си въобразяваш, че ще се отървеш от мен. Не ме познаваш достатъчно добре, Диана. Не се отказвам толкова лесно.
— Може би не, но и ти не ме познаваш. Аз винаги говоря онова, което мисля.
— Ти дори не ми даваш шанс да те опозная. Слушай. Имам предложение. Нека те изведа на вечеря. Дължиш ми поне това.
— Не ти дължа нищо.
— Репутацията ти няма да пострада. Клиент и дизайнер просто вечерят заедно. Ако след това не искаш да ме видиш повече, обещавам да не ти досаждам… поне две седмици.
— Две седмици!
— Както ти казах, не се отказвам лесно. Приписваш ми репутация, която не съм заслужил. Вярно е, че съм излизал с жени само заради красотата им, но както ти правилно изтъкна, Сузи бе изключително привлекателна. Сега сме разделени.
Диана не бе поглеждала нещата от този ъгъл.
— И се намираме в Рим. Мога да се обадя по телефона, да ида в някой нощен клуб и ще бъда заобиколен от поне петдесет млади актриси, модели, както и светски красавици от европейския елит с дълги до кръста платиненоруси коси. Мъжете като мен винаги имат избор. Красивите жени са обичайна гледка в средите, в които се движа. Но ти си различна, в теб има огън. — Наведе се напред и погледна право в очите й; увереният му и властен тон възбуждаше Диана и тя инстинктивно притисна колене. — Когато те видях за първи път на онова вечерно парти, реших, че си привлекателна. Ако си си помислила, че тогава флиртувах с теб, била си права. Може да съм искал да те вкарам в леглото си. Но не изпитвах особено уважение към теб. Напомняше ми за първата ми жена — елегантна, изискана, която се оказа влюбена само в парите ми.
— Не бъди толкова деликатен. Кажи ми всичко направо.
Той отново се ухили.
— Ти можеш да понесеш истината, скъпа. Самата ти с лекота раздаваш оценки.
— Тогава защо си се оженил за нея?
— Бях млад, а тя — много секси. Но когато бизнесът ми започна да запада на третата година, когато имахме кредит и бяхме разширили прекалено много дейността си, се наложи да продам хотела си в Бостън и да заложа собствените си къщи… Тогава тя охладня и ми изневери. Затова се разведохме. Когато те срещнах, бях привлечен от теб, но нищо повече. Едва когато дойде да ме видиш в офиса ми, започнах да променям мнението си. Бях решил, че си просто поредната красавица на лов за подходящ съпруг, но явно бях сбъркал. Ти ме изненада, Диана, а малко жени са способни на това.
Не знаеше какво да отговори. Не можеше да възрази; беше абсолютно вярно, нали така? А сега се разтапяше от комплиментите му. Беше се старала толкова много да спечели уважението му и в същото време бе изградила и огромно себеуважение.
— Ще излезеш на вечеря с мен — добави той и това бе просто заявление, а не въпрос.
— Добре — предаде се тя. — Но не тази вечер. Трябва да се връщам в Лондон, имам резервиран полет.
— Аз ще те заведа в Лондон. Личният ми самолет отлита за „Хийтроу“ тази вечер. — Родън се усмихна. — Можеш да свършиш две неща едновременно: да летиш към дома и да вечеряш с мен в самолета. Има достатъчно обслужващ персонал, който да пази честта ти, не се тревожи. И ако се срамуваш да излезеш на среща с един плейбой, допълнителният бонус е, че само стюардесите ще те видят.
— Добре. — Диана се успокои леко и си позволи да му се усмихне в отговор. Нямаше да си позволи да хлътне до уши по Карл Родън. Прекалено много го харесваше. Дълбоко в себе си се страхуваше какво ще се случи, ако той срещне някоя друга. Тя се боеше, че ако позволеше отношенията им да се задълбочат, той можеше да я разочарова и да разбие сърцето й.
Но изпитваше огромно удоволствие, че го привлича. Не само тя го харесваше — той също я желаеше, дори я преследваше. Страшно се гордееше със себе си, че не беше се хванала за предложението му като удавник за сламка. В една вечеря нямаше нищо лошо. Щеше да се наслади на ухажването на мъж като Карл, макар и само за няколко часа. Вярваше, че напълно го заслужава.
Диана взе куфара си „Луи Вюитон“ и го понесе надолу. Беше съвсем лек; беше събрала багажа си внимателно и всичките й дрехи бяха прилежно сгънати между пластове тънка опаковъчна хартия. Закриването на попечителския фонд не биваше да се отрази на стила й. Диана разбираше, че трябва да остане заобиколена от лукс заради работата си, да си осигурява само най-доброто и да очаква същото от другите. Истинската оценка за високо качество можеше да бъде дадена само от най-капризния клиент. Тя щеше да продължи да отсяда в най-добрите хотели, да пие отлежали вина, да носи най-хубавите обувки и да опакова идеалния гардероб за лятото по най-изискания начин, с мека хартия, както го бе правил преди иконома й вместо нея.