Диана се усмихна.
— Първата? Колко още има?
— Шест — отвърна жената без следа от хумор в гласа. — Бихте ли ме последвали, моля?
Поведе Диана през лабиринт от кремави стени и мек гълъбовосив мокет, покрай различни офиси с впечатляваща панорама към хоризонта над Лондон, докато стигнат до приемната пред кабинета му. Тук имаше два големи италиански дивана, малък бар с декоративен водопад, плодове, различни видове минерална вода и педантично подредени вестници от три континента. Стъклената стена разкриваше панорамен изглед към проблясващата под слънчевите лъчи Темза, по която се носеха мънички лодки и корабчета — също като детски играчки в някое поточе.
— Господин Родън ви поднася извиненията си. Тъкмо приключва срещата си с японски инвестиционни банкери. Мога ли да ви предложа кафе, докато чакате?
— Благодаря ви. Предпочитам го чисто. — Така щеше да има какво да прави, докато чака. Диана овлажни устни, внезапно притеснена. Дали целта на този разкош бе да очарова, или да уплаши посетителя? Тя обичаше партитата и модните клубове, места, където се чувстваше в свои води. Но офисът на Родън бе извън нейната територия. Сега, когато бе успяла да се вмъкне тук, какво точно щеше да му каже?
В стената пред нея се отвори врата. Диана леко подскочи. Толкова хитроумно бе вградена, че не я бе забелязала. Родън се появи, придружен от трима японци на средна възраст, които му се поклониха.
Той им отвърна нещо на японски и последваха още поклони. Диана леко се поизправи на дивана. На собствена територия Родън й се стори още по-привлекателен. Прошарена коса, сиви очи, гъсти черни мигли, майсторски ушит костюм от черна вълна и свободна риза в много бледосиньо. Забеляза масивен платинен „Ролекс“, но никакви други украшения.
Мъжете се отнасяха с голяма почит към него. Диана го разбра по езика на телата им; беше нещо повече от обичайната японска любезност, те отчаяно търсеха одобрението му. А Синтия и останалите секретарки бяха седнали с изправен гръб; очите им бяха вперени в него, раменете — изпънати назад, така че гърдите им бяха изпъчени. Две от по-младите жени инстинктивно приглаждаха коси.
Забележително, каза си Диана, естествено женско поведение пред мъжкаря, който е водач на глутницата. Сякаш не можеха да се контролират.
Не би могла да вини момичетата в офиса. Той наистина изглеждаше невероятно. Каквото и да казваха всички, цялото това богатство, тази власт, съсредоточена в ръцете му… действаха опияняващо.
Родън се обърна към нея.
— Госпожице Чеймбърс. — Усмихна й се топло. — Каква приятна изненада. Заповядайте.
Тя стана, макар че коленете й внезапно бяха омекнали, и го последва през плъзгащата се дъбова врата в кабинета му.
Невероятен лукс. Кабинетът имаше мраморни стени с много високи и тесни прозорци от пода до тавана. Паркетът изглеждаше като взет направо от двореца Версай и бе застлан с огромен великолепен персийски килим в кремаво и синьо; бюрото на Родън бе масивно и голямо, според нея бе от осемнадесети век. На стените имаше часовници, които показваха времето в Ню Йорк, Токио и Франкфурт. Всичко говореше за огромна власт.
— Заповядай, седни.
Родън посочи към два фотьойла в единия ъгъл, точно срещу катедралните прозорци. Оттук се разкриваше главозамайваща гледка над Лондон; погледът й стигаше нагоре по реката чак до Парламента.
— Благодаря. Добре че не ме е страх от високото.
— Мен ме беше страх. — Той сви рамене. — Именно затова разположих кабинета си на мансардния етаж.
— За да се плашиш ли?
— Не. За да се изправя в лице със страховете си. Човек не може да стигне доникъде в този живот, ако бяга и се крие. — Усмихна се леко. — Сега височините са моя втора природа. Винаги сядам до прозореца в самолета.
Тя кимна, не знаеше откъде да започне. Родън повдигна вежди.
— Изненадваш ме, Диана. Когато се срещнахме последния път, съвсем не ти липсваше дар слово.
— Заради офиса е. — Тя си наложи да отмести поглед, загледа се в ноктите си. Последното нещо, което би искала, бе Родън да забележи колко е привлечена от него.
— Преди не бе чак толкова впечатлена.
Думите му я отрезвиха. Стегна се. Достатъчно зле беше, че Родън бе успял да я впечатли наистина; щеше да стане хиляди пъти по-лошо, ако му позволеше да го забележи.
— Ами, това е доста вулгарно демонстриране на власт — отвърна тя с овладяна усмивка, — която си придобил благодарение на хотелския бизнес. И тъй като според вестниците излиза, че аз съм направила значителен принос в най-новия ти лондонски проект, реших да дойда и да поискам да ми бъдат признати заслугите.
Той се облегна назад и я изгледа замислено.