Почувства се огорчена. Проклетият Джак, естествено, че бе изчакал момента да я напусне, за да преуспее — вероятно напук на нея.
Мисълта, че той е станал собственик на верига от ресторанти, бе непоносима; щеше да стане много богат, собственик на голяма компания с акции на борсата, докато тя бе зависима от благоволението на чичо Клем. В главата й изникнаха ужасни картини. Как Джак купува отново старата им къща. Джак с много по-млада и по-красива жена…
— Още пазя номера му — обади се Питър Лорд, явно развеселен от изражението й. — Да му се обадя ли от твое име? Да се опитам да ви сдобря?
Юнона изпъна рамене.
— Питър, скъпи, нима си въобразяваш, че ми липсва онзи шотландски грубиян? Ако все пак е научил как да свърши нещо полезно в живота си, толкова по-добре за него, но се опасявам, че вече ще губи времето на някоя друга жена.
— Уха — възкликна Питър Лорд и окончателно я вбеси.
Юнона побърза да си припомни колко богат е този мъж.
— Ще дойда още утре — каза тя само.
— Ето. — Питър се протегна над бюрото си и й подаде договор. — Накарай Лизи Лотиън да подпише това.
Тя само се усмихна сдържано и му го върна обратно.
— Веднага щом се настаня в офиса си — отвърна му тя.
Четиринадесета глава
Венера обожаваше да плува в огромния басейн на хотел „Виктрикс“. Имаше усещането, че се гмурка направо в небето. Когато надигаше глава след всеки замах, Лондон се простираше пред погледа й. Благодарение на тренировките поддържаше добра форма. Освен това, плуването подобряваше концентрацията.
Думите на Джейкъб Сегър я бяха прорязали като нож. Но раната бе толкова дълбока, само защото той бе прав.
Диана и братовчедките й бяха смаяни. Но Венера не бе просто наранена. Беше стигнала до самото дъно. Беше отхвърлена за ролята на Мод, бе загубила агента си, бе разбрала, че е нежелана в Лондон. Бе се сбогувала окончателно с голямата си мечта. И макар да го мразеше, да го ненавиждаше с цялата си душа, Венера не можеше да спре да мисли за Ханс Тирш. В хладните прегръдки на милостиво скриващата я вода в басейна тя усещаше как потръпва от удоволствие при спомена за докосването на ръцете му.
А после, както винаги, мислите й се проясняваха и следваше лекият шок на срама, отхвърлянето и унижението, когато Венера си спомнеше как й бе отказал ролята.
Дали й се бе присмивал? Може би се бе шегувал за нейна сметка, докато правеше секс с новата си Мод, момиче с десет години по-младо от Венера?
Доброто й настроение бе напълно съсипано и Венера побърза да доплува до стълбата на басейна, изкачи се по нея и излезе от водата. Няколко чифта мъжки очи проследиха как водата се стичаше по стройното й стегнато тяло, докато отиваше към шезлонга си, където се наведе да вземе пухкавия си бял халат. Страстното й желание се бе превърнало в нажежена до бяло омраза. Венера искаше да унищожи Ханс Тирш. Но как би могла да го постигне? Една разорена бивша актриса, без никакво влияние или връзки в бизнеса?
Зае се да подсуши русата си коса с кърпата и инвестиционните банкери наоколо останаха без дъх при вида на тънката диамантена гривна на „Жарар“, която проблясваше на китката й. Е, добре, може и да не бе напълно разорена, призна тя. Но почти.
Ханс Тирш не бе зависим от богатия си чичо. Или от попечителски фонд. Беше влиятелен продуцент…
Продуцент. Спомни си какво й бе казал онзи агент, Джейкъб Сегър. Внезапно тя рязко спря да суши косата си и висящите й златни обеци се разлюляха и блеснаха в отразената от басейна светлина. Мисълта я порази със силата на мълния. Разбира се, именно това трябваше да направи. Никакви досадни и продължителни курсове във филмовата академия в опит да стане режисьор на този късен етап. Никакво подмазване на шефовете на агенции с надеждата да я вземат като стажант, работещ за жълти стотинки, докато урежда роли на момичета, много по-млади от нея. По дяволите, не. Да си продуцент, бе лесно, както и намирането на страхотен сценарий. Колкото до разноските, щеше да й е нужна само добра телефонна връзка…
Седеше в кабинета на горния етаж, а върху зеленото сукно на махагоновото бюро бяха грижливо подредени купчини сценарии. За първи път мобилният й телефон бе изключен. Опитваше се да се съсредоточи.
Разбира се, половината сценарии не й вършеха никаква работа. Студийни проекти, вече откупени и платени. Онези, които никога нямаше да се реализират, събираха прах на дъното на шкафове и бюра, а Венера вече не разполагаше с десетки хиляди лири, за да изплати разходите на съответното студио — и то в случай, че става дума за независимо британско студио. Холивудските филми правеха стотици хиляди долари разходи, още преди да стигнат до кошчето за боклук.