Венера погледна момичето пред себе си — разглезено, красиво, изключително привлекателно. И внезапно й хрумна нещо. Как да си отмъсти на Ханс. Да отмъсти на всички.
— Е — бавно започна тя, — твоят агент вероятно няма да хареса онова, което ще ти кажа. Но искам да ти споделя, че Ханс спи с много жени. Вероятно изобщо не го смята за нещо важно. Не бих се учудила, ако обсъжда и теб с другите на снимачната площадка.
— Това е краят. — Лили изправи гръб и очите й мигновено потърсиха дамската й чантичка; вероятно вътре криеше малко шишенце с кокаин. — Да върви по дяволите. — В гласа й се долавяше агресивността, дължаща се на наркотиците, лицето й бе напрегнато от рязката смяна на настроенията. — Ще се махна. И ако на агента ми това не му харесва, ще го уволня. Никой не може да се отнася така с Лили Бруин…
— Правиш грешка — спокойно заяви Венера, уверена, че момичето вече няма да я чуе. — Ще си създадеш лоша репутация.
— Кого го е грижа? — Лили отметна глава. — Аз съм звезда, Венера. За света ще си остана такава, дори и ако Ханс Тирш не иска да го признае. — Взе чашата и я пресуши на един дъх. После се изправи, тръсна глава, изпъна тяло, подобно на котка, която се протяга, и излезе навън.
Венера се усмихна и отпи от минералната вода. Изведнъж можеше да види ясно бъдещето си. Сети се за онзи сценарий, който разказваше за разглезена млада манекенка и сляп свещеник. Лека комедия. Ужасно евтина продукция. И с напълно неизвестен автор…
Набра номера по памет.
Атина се завъртя пред огледалото.
— Отива ви — одобрително отбеляза продавачката. — Роклята е божествена.
— Божествена ли? Така и трябва, след като струва четиристотин и тридесет лири, за бога — измърмори Атина, но не можа да прикрие усмивката си.
Роклята, модел на „Версаче“, й стоеше перфектно. Беше в шоколадовокафяво и кремаво, прилепваше по извивките на тялото й, привидно скромна, но в действителност страшно секси. Имаше дълги ръкави, дълбоко изрязано деколте и стигаше точно до коляното й, но подчертаваше всяка женствена извивка на гърдите й, на дупето, дори и на прасците. Личната й асистентка при пазаруването я бе комбинирала с тъмнокафяви затворени обувки „Ръсел и Бромли“ с бежови каишки, гладък лъскав клин и масивна златна гривна на китката.
Венера бе уредила всичко това. На Атина не й хареса, че братовчедка й се отнася с нея като с дете, когато бе написала на лист името и номера на любимата си професионална асистентка за пазаруване, беше й запазила час при фризьор, както и на ред други разкрасителни процедури — маникюр, педикюр, дори и козметичен стоматолог. Венера явно посещаваше определен специалист, само за да оскубе веждите й.
Но по настояване на Юнона и братовчедките си, Атина бе се съгласила малко да се разкраси. Просто всичко й се струваше толкова повърхностно. Бе излязла от вкъщи с огромно нежелание. Глупавото преобразяване щеше да й отнеме цял ден, а тя още работеше по втория си докторат…
Започна от фризьорския салон. Атина неохотно понесе досадното преживяване. Когато отиваше в „Суперпрически“, й стигаха само петнайсет минути… Тук процедурите продължиха цели три часа.
Но пък резултатът имаше зашеметяващ ефект.
Самият салон бе олицетворение на модерния шик — столове с мека бежова кожа и ергономичен дизайн, лъскав под от полиран бетон, огромни прозорци в стоманени рамки по всички стени, които създаваха ефекта на складово пространство, преобразено от нашумял интериорен дизайнер. Всички стилисти бяха с униформи: момичетата носеха светлосиви костюми с панталон, а мъжете — тъмносини ризи и спортни панталони. Навсякъде се носеше сладкото ухание на кафе с канела и имаше оставени менюта, сякаш се намираше в някое изискано кафене. Огромна снимка на Манхатън бе поставена на една от вътрешните стени като фон.
Атина много се впечатли от салона. Не можеше да отрече енергията, която струеше от това място. За първи път си каза, че момичетата вероятно имат право. Лошо скроената й, непретенциозна пола и удобният пуловер с дупка на лакътя, които предизвикателно бе навлякла, преди да излезе от къщи, сега й се струваха по-скоро нелепи, отколкото бунтарски.
— О, боже мой — възкликна стилистката Клара, която бе дребна млада американка. Атина не можеше да отрече, че изглеждаше много добре: драматично белият лак на ноктите пасваше чудесно на сребристия костюм, а лицето й с безлични черти беше прекрасно разкрасено от умело подбрана асиметрична прическа с цвят на мед, опушеносиви сенки и прасковен гланц на устните, както и съвсем лек руж на скулите. Но ако Атина одобряваше вида на фризьорката, то Клара очевидно не можеш да върне комплимента. Тя стисна в шепа кичур от червената й коса и я вдигна към огледалото, за да й покаже всички разцепени връхчета и избелялата боя, както и местата, където бе пропуснала да нанесе от боята. — Самоубийствено червено, а?