— Моля? — примигна Атина.
— Боядисваш се сама. И то не особено добре, както се вижда.
— Съжалявам — измърмори Атина. Все едно я мъмреше майка й.
— Братовчедка ти ме предупреди, но не очаквах чак такова нещо. — Момичето огледа внимателно лицето и тялото на клиентката си и набитото й око на професионалист не пропусна нищо. — Обличаш се като студентка, която си купува дрехите от „Оксфам“. А и какви са тези гъсеници по лицето ти? — Тя посочи обвинително с пръст към веждите на Атина. — Да не би да си гризеш ноктите? И как поддържаш външния си вид: миеш си лицето и зъбите, това ли е?
Атина сви рамене. Срамуваше да признае, че не си мие лицето специално. Водата го обливаше, докато беше под душа, не е ли достатъчно?
— Всичките ти дрехи ли са с дупки? — Клара зяпна втренчено ръкава й.
— Не — наостри се отбранително Атина. — Имам и хубави неща.
— Не достатъчно хубави. — Стилистката премина от рязък към делови тон. — Много си мързелива. Ако нямаш нищо против, че го казвам. — Но езикът на тялото й говореше, че не я е грижа дали Атина има против. — Ти си една от най-красивите жени, които съм виждала за последния месец, а аз работя и с много модели. Но сякаш си си поставила за цел да прикриеш максимално красотата си. Бих убила да имам лице като твоето и такава коса. Длъжна си да се приведеш в по-приличен вид.
— Добре — съгласи се Атина. — Но искам просто да имам делови вид.
— Не. — Отсеченият тон на американката я сепна. — Това не е за жена с твоите дадености. Ти трябва да изглеждаш зашеметяващо. А повярвай ми, щом веднъж те приведем във вид, няма да поискаш да изглеждаш другояче. Ето. Сложи това. Така поне ще си покрита, докато си намериш свестни дрехи.
Клара сложи лека памучна наметка в гълъбовосиво върху противните дрехи на клиентката. Отведе я до един от стилните малки столове и Атина видя отблизо отражението си в огледалото. Ярките лампи наоколо безмилостно подчертаваха действителността — занемарена кожа, никакъв грим, гъсти вежди и червени петна по лицето. Атина знаеше, че не спи достатъчно и не яде достатъчно здравословна храна. Очите й бяха зачервени, а под силната светлина на лампите видя и ужасното състояние на косата си.
Атина се изчерви. Наистина приличаше на студентка. На някоя първокурсничка, която притичва през големия площад през зимата, хубавичка, но абсолютно немарлива, от онези, които смятат, че поддържането на добър външен вид не влиза в задълженията им.
— Колко време ще трае всичко? — измърмори тя, но тонът й прозвуча неубедително и за самата нея.
Клара не й спестяваше нищо.
— Три часа. А сега просто седни мирно и чети списание. Кое искаш?
— Имате ли „Дъ Иконъмист“?
— Много смешно — саркастично отбеляза Клара. — Ето, вземи този брой на „Ин Стайл“. Повярвай ми, имаш нужда от него.
След половин час Атина се бе предала напълно. Макар че изглеждаше по-зле, отколкото преди. Клара бе намазала противно миришеща каша по косата й и сега безкрайно бавно и търпеливо увиваше кичур по кичур във фолио. Явно се налагаше. А след като Атина се загледа в лъскавото списание, комбинациите от поли, блузи и високи обувки започнаха да й се струват по-смислени. Определено бяха ефектни. Почти й се прииска да излезе на пазар.
— Готово — обяви Клара, когато вдигна главата на Атина от мивката. Мократа й коса изглеждаше просто тъмна. — Сега Фредерик ще те подстриже. Винаги на влажна коса. После ще оформя прическата със сешоар.
Последва още рязане и потракване с ножиците, но за щастие следващата фризьорка бе долетяла от Париж само за седмица и не говореше английски. Атина владееше френски отлично, но изпита облекчение само да свие рамене, когато другата жена понечи да подхване разговор. Явно стилистката бе някаква много важна персона в модния бранш, ако се съди по уважението, което й засвидетелстваха останалите в салона, а и работеше много бързо; имаше скоростни и резки движения, понякога критично навеждаше глава, а зелените й очи се присвиваха, сякаш бе скулптор, работещ върху бюст. Когато приключи, косата на Атина се спускаше под странни ъгли върху главата й, беше много по-къса и тя я усещаше някак лека. Атина внезапно се притесни, макар че се бе зарекла да не си го слага на сърцето, стресна се от подкъсената си коса и се запита дали няма да има момчешки вид, или още по-зле — да изглежда сурова и безполова като голямата си сестра Юнона.