Атина нямаше намерение да се предава. Изпъна рамене в красивия си пуловер.
— Госпожо Чилкът — строго продължи тя. — Този ще бъде различен. Ще бъде дамски клуб. Само за жени. — Спря се съвсем навреме, преди да каже „момичета“.
— Дамски клуб? — Максим повдигна едната си рошава вежда. — Обяснете.
— Вижте, аз съм човек на науката. — Атина й разказа накратко биографията си, като наблегна най-вече на научните си степени и как клубът на старите момчета се старае да я държи настрани. — Затова, както разбирате, е почти невъзможно за жените да се доберат до подобни възможности. Имаме нужда от място, където да общуваме. И то трябва да е много атрактивно, за да изкуши силните жени да дойдат тук.
— Сигурно ще има много салони за красота — изсумтя Максим. — Маникюристки…
— Може би ще има и такива неща. — Атина леко наклони глава. — Но ще има също и най-бърз и висококачествен интернет и комуникационен център, табло за обяви за работа — не просто каква да е работа, а само важни постове за влиятелни хора — наша агенция за имоти, както и възможности за лобиране, независимо дали става дума за дамите в парламента, дипломати, или за изпълнителни директори на компании. — Атина си пое дъх. — Един нов „Атинеум“ — за жени. И кой друг би могъл да го основе, ако не жена на име Атина?
Максим задъвка устни, които бяха единственото тънко нещо в нея.
— Има и някои очевидни предимства за вашия район. Клубът ще даде възможност за работа на местните хора, без дискриминация. Ще си плащаме местните данъци и ще внесем известна изисканост в тази част на града. А и — продължи Атина и се приведе леко напред, преди да приключи с най-силния довод, — бих искала да включа видни местни политици и общински дейци. Вашите шефове в парламента ще бъдат членове на клуба. Естествено, като далновиден политик с визия за бъдещето, който ни е дал разрешение за използване на сградата, ще ви поканим за доживотен член — изцяло за наша сметка, разбира се.
Беше я спечелила. Враждебното пламъче в очите на Максим потрепна и угасна, а на негово място грейна друго… неуверен израз на надежда и копнеж.
— Доживотен член — замислено повтори жената.
— Помислете само за възможностите за създаване на връзки. Ще разбием на пух и прах заговора на мъжете. Помислете и за парите, които ще вкараме в общинския бюджет. — Атина никога не бе съблазнявала друга жена, но сега знаеше, че печели играта. — Кажете да, госпожо Чилкът. Новото лице на капитализма носи червило.
Седемнадесета глава
— Мислех си разни неща — подхвана Сузи Фостър.
Едва ли си способна да мислиш, отбеляза наум Диана, но преглътна репликата си.
Сузи Фостър, супермодел. Анорексична и празноглава, с големи изкуствени гърди, боядисани вежди в тон с платиненорусата й коса и миниатюрни дрешки, прилепнали по кльощавото й тяло. Пушеше като комин, палеше цигара след цигара, но зъбите й с порцеланови фасети си оставаха бели като на кукла Барби. Диана направо я бе страх да се здрависа с нея, за да не й счупи костите. Приятелката на Родън имаше големи като на кошута небесносини очи, гъсти мигли, подсилени с колаген плътни устни на стриптийзьорка и вероятно една и половина мозъчни клетки, помисли си злобно Диана.
Всички мъже, покрай които бяха минали на път за „Ковънт Гардън“, бяха зяпнали похотливо — и то не Диана.
Тъй като самата тя бе красива жена, Диана не бе свикнала да е в нечия сянка. Но комбинацията от безупречна кожа, мека руса коса и хирургически дооформени извивки на тялото я правеше почти невидима. Лесно можеше да си представи как се чувства Карл Родън с подобна красавица под ръка. Това бе демонстрация на власт, мигновено осъзна тя; всички разбираха, че той е най-богатият, най-силният мъжкар, където и да се появеше, и че спи с най-красивата жена.
Диана знаеше, че не можеше да се сравнява с нея. И това я влудяваше.
Сега погледна Сузи с ненавист.
— Да? И какво измисли?
Стояха в балната зала на хотела, която щеше да бъде превърната в център за здраве и красота. Тя вече си го представяше много ясно. Велоергометри в единия край, студиото за пилатес — в другия. Стена за катерене, лъскави и супермодерни пътечки за бягане. Луксозни съблекални и бани с индивидуални кабинки с хидромасажни струи.
След това искаше гостите да бъдат насочвани към спа центъра, където щяха да се предлагат масажи, разкрасителни процедури…
Това щеше да бъде хотел-мечта за изискани гости, които държат на здравословния начин на живот. Както комарджиите отсядаха в „Мондриан“ в Лос Анджелис, за да се забавляват в неговия „Скай бар“, така лондончани щяха да се регистрират във „Виктрикс Ковънт Гардън“, за да използват спа центъра. Вече ги виждаше в мислите си — Гуинет и Мадона, Том и Кейти, Уилям и Кейт… щеше да бъде пълно със знаменитости и милиардери.