— Ами, нали знаеш. — Сузи примигна с небесносините си очи. — Просто не мога да одобря тук да има фитнес зала.
Диана зяпна.
— Моля?
Сузи потупа ръката й.
— Знам, че си имала добри намерения, скъпа, но хората просто не искат да се потят, когато отиват на някое хубаво място. Онова, което наистина ни трябва, е един много хубав ресторант! С отлична храна. Ще бъде толкова оригинално.
— Оригинално? — Диана не можа да сдържи сарказма в тона си. — Като например „Гордън Рамзи“ в хотел „Клариджис“ ли?
— Да! — Сузи засия насреща й съвсем наивно. — Точно същият! Само че ще предлага изцяло протеиново меню като ресторант на доктор Аткинс! Бъркани яйца и пържоли! И захарни целувки, направени с подсладител за десерт.
Диана едва се сдържа да не избухне в смях.
— Сузи, наистина не смятам, че това е добра идея. Хотелът ще бъде ориентиран към луксозния здравословен начин на живот. Това е модерно, уникално е за Лондон и…
— И няма да го бъде. — Тя присви големите си сини очи и Диана отстъпи крачка назад. Изведнъж блондинката се вторачи в нея с открита неприязън и подозрителност. — Карл е мой приятел, той постави мен начело на проекта и аз ще избирам дизайна на хотела, така че ако искаш да участваш, най-добре е да започнеш да търсиш готвачи за протеиновото меню.
Диана вирна брадичка. Никой не говореше с подобен тон на една Чеймбърс.
— Ще продължа да работя по визията на хотела, както съм обещала на Карл — отговори тя.
Сузи само вдигна небрежно рамене.
— Казах ти да търсиш необходимите специалисти. — Тя се пресегна и грубо щракна с пръсти пред лицето на Диана. — Какво чакаш още?
Диана се изсмя.
— Не приемам заповеди от теб.
— Извинявай, какво каза? — попита Сузи, а слабото й лице стана червено като домат.
— Не, не мисля да те извинявам.
Сузи се ядоса.
— Значи напускаш, така ли? Тъпа англичанка! Ще кажа на гаджето си.
Пулсът й се ускори, но Диана се насили да запази спокойствие.
— В никакъв случай не смятам да напускам. Не работя за вас, госпожице Фостър, а за господин Родън. Той е собственик на този хотел, а не вие. Ако той иска да ме уволни, може да го направи.
— Много ясно, че ще го направи. — Сузи едва си поемаше дъх от ярост. — Можеш да си сигурна.
— Сега, ако ме извините… — Диана затвори рязко папката с проектите си. — А дори и да не ме извините, имам работа. Трябва да направя проучване за цените на различни фирми за доставка на оборудване за фитнес залата, а на обяд ще се срещна с шестима холивудски лични треньори.
— Ако не напуснеш този хотел — просъска Сузи, — ще накарам личната си охрана — нашата лична охрана — да те изхвърли.
Диана се почувства напълно отчаяна. Щеше да изгуби комисионата си, голямата си поръчка. И внезапно осъзна, че макар тази работа да бе измислена фасада за показ пред Бей Линг, тя наистина държи на нея. Имаше талант за това, просто го знаеше, а и животът, отдаден на партита, не я бе подготвил за кой знае какво.
Но изправена срещу тази тържествуваща празноглава кукла, която я гледаше надменно в лицето, Диана Чеймбърс не бе готова да подвие опашка, да се моли и да плаче. Ако Карл Родън поискаше да я уволни, толкова по-зле за него. По-скоро би предпочела да гладува на улицата, отколкото да пълзи на колене пред русата кучка.
— Приятен ден — отвърна студено тя и излезе от хотела. На улицата чакаше такси и Диана скочи в него. Каза на шофьора адреса в Нотинг Хил. Най-добре да изчака там неизбежното позвъняване. Поне щеше да е на своя територия.
Докато таксито бавно напредваше в трафика, тя все пак се обади на няколко места. Имаше връзки в най-популярните фитнес салони, и то не само в Лондон, но и в Париж, а знаеше и за едно страхотно ново местенце в Берлин, собственост на бивш шампион по вдигане на тежести, където обичаха да тренират някои кинозвезди, защото залата беше много модерна и дискретна. Въпреки всичко тя отметна задачите си за деня, било то и само за да запълни времето си. А и защото имаше гордост.
Докато стигнат до Кенсингтън, Диана бе приключила с телефонните разговори. Запита се мрачно как ли се справят останалите момичета. Венера изглеждаше доста развълнувана напоследък. Атина кроеше някакви мистериозни планове, а Юнона имаше самоуверен вид както винаги. Вътрешно я гризеше грозното подозрение, че в деня на партито за Бей Линг тя ще бъде единствената, чиято кариера се е провалила, още преди да започне. И нямаше абсолютно никаква представа какво друго би могла да върши.