Братовчедките Чеймбърс явно си мислеха, че могат да я засрамят пред хората, така ли? Скоро сами щяха да разберат какво е срам.
— Мили боже — възкликна Питър Лорд. Гледаше някъде зад Юнона и очите му щяха да изскочат от орбитите. — Това е принцесата… на Дубай, нали? И Ханс Тирш? Събрала си толкова видни персони.
— Обичаме да се срещаме с интересни хора — съгласи се тя. Презираше този човек заради неговата дребнавост и алчност. — Вземи си чаша шампанско.
— Отлежало ли е? Не харесвам купажни вина.
— Естествено — спокойно отвърна Юнона.
Питър жадно се пресегна и грабна кристална чаша от таблата на минаващия наблизо сервитьор.
— Много е сладък — отбеляза той, без да откъсва поглед от младия мъж, който прекосяваше стаята.
Юнона трескаво се огледа за някой журналист наблизо — нямаше такива, слава богу.
— Моля те, дръж се прилично — просъска тя, — и не сваляй обслужващия персонал.
Питър се намръщи и пресуши чашата на един дъх.
— О, колко сме надменни, така ли? Слушай, съкровище, имаше няколко успешни седмици на работата. Но ти е малко рано да говориш така на шефа си, не мислиш ли?
Тя се обърна и го погледна право в лицето. Пулсът й се ускори, но не можеше да рискува да вдигне скандал. Това парти струваше толкова много…
— Успокой се, Питър, това е светско събитие.
— И ти би трябвало да се погрижиш за мен. — Красивите черти на лицето му станаха сурови. — Намери ми телефонния му номер, бъди добричка.
— Не ставай смешен — с леден тон го отряза Юнона.
— Аз съм твой шеф.
— Не, не си. — Юнона се усмихна. — Напускам. Още утре ще основа собствена фирма. — Думите сякаш излизаха от устата на съвсем различен човек — някой, който не бе уморен, уплашен, със сериозни финансови затруднения. Сестра й го бе направила, братовчедките й — също. Защо не и тя, защо не и Юнона? — А ти имаш избор: или се дръж прилично, или ще бъдеш изхвърлен оттук. Има доста репортери. Няма да бъде добре за бизнеса да напишат как Питър Лорд се е напил и е посрамил домакинята си, нали така?
— Знаеш ли, понякога си голяма досада — провлачено отвърна Питър. Но погледът му трепна. — Ще бъда добричък. Сключваме примирие. — Вдигна ръка с кръстосани пръсти.
Победи го. Юнона само махна с ръка и го отпрати. И тъкмо навреме. Пени Матлок, светският хроникьор на „Ивнинг Стандарт“, тъкмо се присламчи към нея, загледана в оживлението наоколо.
— Скъпа. Великолепно парти.
— Благодаря — скромно отвърна Юнона. — Постарах се.
— Не ти е трябвало много време да забравиш Джак, нали? — попита репортерката. Юнона се стегна и преглътна острата реплика. Ясно си представи какво би написала Пени в утрешния брой.
— Разводите са нещо нормално — небрежно подхвърли тя. — Сигурна съм, че Джак ми желае само добро.
— Разговаряте ли често?
По дяволите! Нямаше ли да зареже тази тема?
— Всъщност не.
— Значи помежду ви цари ледено мълчание.
Юнона се насили да се засмее.
— Предполагам, че Джак е доста зает с ресторантите си, а аз самата съм в процес на основаване на компания за недвижими имоти, така че нямаме много свободно време. Освен това с братовчедките и сестра ми толкова се забавляваме, като си делим една къща. Всички сме щастливи и много ангажирани. — После се постара да добави: — Ако видиш Джак, непременно му предай поздрави от мен.
— Само поздрави? — не искаше да спре Пени. — А къде е почетната гостенка? Вашата бъдеща леля, нали така?
Юнона въздъхна театрално и погледна златния си часовник.
— О, боже, май закъснява доста повече, отколкото е приемливо в обществото. Но не бива да й се сърдим — добави бързо тя. — Бей Линг се старае да усвои правилата на светските партита.
— Ммм — измънка само Пени, доловила накъде бие Юнона. — Но пък е малко грубо.
— Не бих казала подобно нещо — неубедително отвърна Юнона.
— Коя е дамата в сребристата рокля? — Пени се разсея внезапно. — Онази, край която са се събрали куп мъже? Не мисля, че съм я виждала досега.