— Юнона, Атина, Диана, Венера! — обърна се тя към всяка поотделно. — Много съжалявам, че закъснях, но бях възпрепятствана.
Бей Линг изчака; Юнона осъзна пропуска в обноските си и моментално направи знак на един сервитьор да дръпне стола.
— Аз съм Пени. — Светската репортерка направо я изпиваше с очи. — Работя за „Ивнинг Стандарт“. Много се радвам да се запознаем.
— За мен е удоволствие — любезно отвърна Бей Линг. — Виждам, че седите на масата на моите бъдещи племеннички. Знаете ли, Пени, ужасно е да се закъснява. Но мисля, че е станало някакво объркване.
— Така ли? — възкликна Пени.
Юнона имаше лошо предчувствие. Почти незабележимо поклати глава към другите момичета. Диана разбра сигнала и започна да хапва от супата си; другите две пийнаха малко вода.
— Да. Юнона и момичетата ми изпратиха няколко рокли, но те бяха абсолютно неподходящи. Едната е прозрачна. — Бей Линг говореше спокойно, но погледът й бе унищожителен. Репортерката попиваше всяка нейна дума. — Опасявам се, че чичо им никак не би одобрил подобно нещо. — После сви леко рамене и добави мило: — Вероятно е било малка шега, нали?
— Прозрачна рокля! — театрално възкликна Пени. Погледна към Юнона. — Не може да си го направила!
Юнона се почувства ужасно злепоставена. Трескаво се опитваше да измисли какво да отвърне.
— Не, разбира се, че не е — намеси се Венера и се засмя звънко. Юнона се обърна да погледне братовчедка си, но Венера изобщо не срещна погледа й, тъй като се бе съсредоточила изцяло върху Пени. — Бей Линг, ужасно съжалявам — каза тя. — Толкова ме е срам. Ако в онази пратка е имало прозрачна рокля, значи е била за мен. Аз трябваше да изпратя тоалетите в хотела ти, но вместо това явно съм ти пратила костюмите за прослушванията. Снимам филм. Искрено съжалявам, задето те накарах да закъснееш така.
Тя поклати глава, сякаш бе отвратена от себе си.
О, помисли си Юнона, това момиче наистина може да играе.
Диана пое щафетата.
— Ами коктейлната рокля на „Живанши“? Не си ли я изпратила?
— Имах намерение — защити се Венера с перфектно добавена нотка на раздразнение. — Всеки може да сбърка, нали?
— Отделих половин ден, за да избера онази рокля — сопна й се Диана. — Както и костюма на „Марк Джейкъбс“.
Сестрите се изгледаха гневно.
— Е, какво пък. — Пени бе видимо разочарована. — Определено изглеждаш прелестно в този тоалет.
— Наистина е така, нали? — включи се и Атина, докато небрежно отпиваше от коктейла си.
Очите на Бей Линг проблеснаха яростно, но тя старателно преглътна яда си и седна. Юнона я представи на останалите гости; но докато Бей Линг кимаше, усмихваше се и отвръщаше на светските любезности, от нея се излъчваше омраза към всяко от момичетата.
Е, това беше, помисли си Юнона. Беше й се разминало на косъм, а и сега врагът бе нащрек. Но какво от това? Чичо Клем искаше Бей Линг да опознае семейството му, тоест момичетата. Без доказателства тя нямаше никакъв шанс.
Срещна погледа на Бей Линг с абсолютно безизразно лице. Тази вечер всички щяха да играят ролите си.
Останалата част от вечерта мина без инциденти. Юнона бе изключително внимателна да не допусне някакъв повод за слухове. Позира заедно с Бей Линг за всички списания, вдигна тост в нейна чест, придружен от сърцераздирателна реч за жената, която е донесла толкова щастие на чичо им. Нареди на всички от персонала най-напред да обслужват нея и след като привършиха и с ямайското кафе „Блу Маунтин“, тя навакса за пропуснатото време, като представи Бей Линг на всички по-важни гости; сестра й и братовчедките й стояха зад гърба й също като Трите грации и журналистите бяха направо на седмото небе.
— А това е приятелката ми Поли Шефилд — представи я Юнона.
Бей Линг се усмихна.
— За мен е удоволствие, Ваша Светлост.
По дяволите.
— Както и принц и принцеса Питер от Лихтенщайн…
Бей Линг направи идеален лек поклон. Точно колкото да засвидетелства уважение, без да е прекалено нисък, че да изглежда глупаво.
— Очарована съм, Ваше Височество…
Юнона побесня; тази жена се справяше отлично, а тя бе виновна, задето я бе подценила. Бей Линг не само се бе появила на партито в красив тоалет, но и знаеше правилната форма на обръщение към всеки посланик, графиня и наследник на европейски трон, на които Юнона я представяше. И като капак на нещастието й забеляза дописникът на свободна практика за „Сейшел Нейшънс“ да я зяпа с огромно възхищение и преклонение пред обноските й.