Стаята в хотел „Роял Дейвид“ поне бе луксозна. Юнона я бе резервирала на летището, в някаква малка будка, питайки се какво, за бога, прави. Но високата цена гарантираше факс и интернет връзка. Освен това мястото бе близо до ресторанта на Джак, в центъра на Единбург. Стаята й бе с изглед към калдъръмена улица и за разлика от ужасно студения пролетен ден навън, тъй като Единбург бе обвит в нетипична за сезона мъгла, вътре бе топло, а камериерката бе запалила камината, където сега весело пропукваше буен огън. Сигурно би й харесало тук, помисли си тя, при други обстоятелства.
Но обстоятелствата не бяха други. Беше отишла с колата до „Хийтроу“, а няколко часа по-късно вече бе тук, в Единбург. В един и същи град с Джак. И скоро щеше да го види отново. И да го помоли за услуга.
Държа се нелепо, направо детински, каза си тя, ядосана на себе си. Джак Дарлинг бе част от миналото й. Какъв бе проблемът тогава?
Факсът от Ричард бе в чантичката й. Юнона го извади и набра номера, преди да се е изнервила напълно.
— Ресторант „Пушената сьомга“. Добър ден.
— Бих искала да говоря с Джак Дарлинг, моля.
— От пресата ли сте?
— Не. — Юнона се постара да звучи спокойно. — Обажда се съпругата му, Юнона Чеймбърс.
Последва пауза.
— Ще проверя дали е свободен. Изчакайте, моля.
И по линията прозвуча камерна музика. Само след секунди момичето отново бе на телефона.
— В момента има среща. Може ли да запиша номера ви? Той каза, че ще ви потърси.
Подлец! Среща, значи, как ли пък не. Юнона горчиво се запита дали не е с някоя млада шотландска хубавица.
— Чудесно — успя да отвърне тя. — Отседнала съм в хотел „Роял Дейвид“.
— Отлично. Той ще ви се обади.
Юнона затвори и се загледа в празното пространство, връхлетяна от чувство за провал. Не бе сигурна какво точно бе очаквала. Яростен изблик? Съжаление или презрение? Каквото и да било — някаква явна конфронтация. Сега нямаше представа какво да прави. Нямаше начин да се обади на Джак и да го моли за среща. Да се появи в ресторанта? Това би било още по-лошо. Представи си унижението, ако бъде изхвърлена от охраната…
Е, това беше. Поредният скъпо струващ опит, който я отведе в задънена улица. Разочарованието сякаш стягаше сърцето й и тя се замисли дали сделката бе пропаднала, или все пак имаше някакъв друг начин…
Телефонът звънна. Юнона подскочи сепнато. Вторачи се в слушалката, без да смее да вдигне.
Телефонът продължи да звъни. Пресегна се да вземе слушалката с потна длан.
— Юнона Чеймбърс — каза тя.
— Обажда се Джак. — Тонът му бе леден, но дори и само звукът на гласа му я замая, почти й се зави свят; добре че бе седнала на ръба на леглото. — Какво искаш?
— Искам да подпишеш едни документи.
— Ще трябва да почакат. Тази вечер имам важен банкет. Лично ще готвя някои от ястията. В чест на принцесата на Швеция.
— Трябват ми днес. Много е важно за мен, Джак. — Ненавиждаше се, задето го прави, но нямаше друг начин. — Моля те да ми направиш тази услуга. Долетях чак в Шотландия за твоя подпис, ще дойда, където и да си.
Последва мълчание, тя чакаше с изтръпнало сърце.
— Не можеш — обади се накрая той. — Аз съм в двореца Холируд и охраната няма да те пусне вътре. Аз ще дойда в хотела ти.
— Кога можеш да дойдеш?
— Все така досадна — ядоса се той. — Ще дойда веднага щом мога.
Юнона беше принудена да се съгласи.
— Съжалявам. Много мило от твоя страна. Благодаря ти, Джак.
Чу щракване по линията; беше затворил. Тя бавно остави слушалката. Изпитваше непреодолимо желание да хукне към огледалото и да провери грима си, но устоя, макар и с голямо усилие. Все още имаше гордост; Джак Дарлинг трябваше да я приеме такава, каквато е.
Когато той позвъни от фоайето, тя реши да слезе долу, за да се срещнат там. Би било прекалено интимно да го покани в спалнята си. Взе документите и си каза, че трябва да бъде пределно учтива. Джак й правеше услуга, не биваше да го забравя.
Той стоеше до рецепцията и потропваше нетърпеливо с пръсти — жест, който й бе до болка познат. Юнона го огледа от глава до пети, само за миг. Той носеше много скъп и отлично скроен костюм, тъмната му коса бе леко прошарена и това му отиваше. Потърси с поглед дали носи скъп часовник, не. Но пък Джак винаги бе избягвал украшенията.
Бързо отиде при него, тъй като не искаше да я забележи, че го оглежда.
— Благодаря ти, че дойде — каза тя и се усмихна притеснено.
Светлите му очи бяха безизразни и сърцето й се сви.
— Много съм зает, Юнона. Какво искаш?
Тя махна с ръка към чаения салон.