Диана се усмихна многозначително на братовчедка си.
— Ще те закарам до летището. Трябва да летя до Париж.
— Виж ти, виж ти — възкликна Атина. — Каква стана тя. Всички сме работещи жени.
— Какъв срам — съгласи се Юнона, но не го мислеше. Всъщност изпитваше някакво вътрешно задоволство. Имаше нещо, за което да се хване, когато се замислеше за Джак и за разбитото си сърце.
Двадесета глава
Клемент Чеймбърс крачеше пред огромните прозорци на просторния си личен кабинет. Хората от персонала забързано минаваха покрай стаята, от страх да не привлекат вниманието му, докато е в такова настроение. Имаше нещо нередно и това не му харесваше. Никак.
Една чайка се стрелна нагоре и се зарея в небето, точно над скалите. Обикновено обичаше да гледа полета на тези птици; те бяха страшно коварни хищници. Клемент се идентифицираше с животните, безмилостни оцеляващи — също като него. Не и с хората, освен ако не му бяха полезни. Или забавни.
Не му се нравеше какво става в Лондон, защото събитията не следваха сценария.
Естествено имаше и напълно предсказуеми моменти. Момичетата се мъчеха да го откъснат от Бей Линг. Нейните оплаквания от партито, от неподходящите рокли му бяха доставили огромно удоволствие. Неговата малка хитра Юнона беше решила да отвърне на удара по своя безкрайно нелеп начин — като устрои парти. А малката хитра Бей Линг се бе измъкнала ловко от капана, като маймунка, която прескача дебнещия крокодил. Харесваше му каква съобразителност притежава това момиче. Обичаше битката между жените. Именно това бе очаквал и сега се забавляваше. Брат му никак не би одобрил подобно нещо. А това значеше много. Нека всички се измъчват едни други. Толкова много благочестиви славословия бе изслушал на тема светостта на семейните връзки и всичко бяха само празни приказки, когато ставаше дума за пари.
Но не всичко му харесваше. Като например, че адвокатите и познатите му го бяха информирали, че очевидно племенничките му работеха. И то напълно сериозно. По-малки проекти, но бележеха успехи. Най-много се дразнеше, че бяха продали жилищата си и живееха заедно в една къща. Този ход от тяхна страна противоречеше на всичко, което знаеше за племенниците си: че са егоистични, разглезени, дразнещи се една от друга, че всяка гледа само своя интерес.
Би могъл да тълкува поведението им като знак за отчаяние. Че като се мъчат да се понасят една друга, те му показват, че не могат да живеят без парите му.
Но не му докладваха за никакви кавги. А и четирите работеха. Не бяха се свързвали с него нито да го молят за пари, нито да се оплакват.
Мразеше това. Искаше да контролира и четирите. Бяха важни за психическото му равновесие; момичетата бяха негови наследнички.
Посредством тях триумфираше над братята си. Щеше да се наложи отново да обмисли всичко.
— По-добре да се придържаме към бежовото — каза Атина, докато прелистваше мострите.
— Значи нищо ярко, така ли? — попита Серена Мак.
— Не. — Атина махна към цветния каталог, за да покаже на останалите момичета какво има предвид. — Искам всичко да прелива от тон в тон, никакви цветя, никакво розово. Много нюанси на шоколадовото и махагона близо до пода, после карамел, чак до светлобежово; стилни цветове от кафявата гама, дори и малко сиво за контраст, отделни елементи в бяло и кремаво.
— Разбирам. — Серена кимна. — Звучи страхотно. Ще ти харесат моите декоратори, макар че не всички са жени.
Тя се ухили.
Атина сви рамене.
— Никой не е съвършен. Стига да работят бързо.
— Хей — отвърна Серена, — когато се налага да работиш с толкова много холивудски примадони, като мен, бързо се научаваш да работиш със светкавична скорост. И евтино.
Атина се усмихна. Макар да дишаше през маска заради праха и да викаше, за да се чуе с хората, работата по това място бе вълнуваща. Старото кино бе потънало в мръсотия и безпорядък, чуваше се стъргане и звук от бормашини, работниците викаха. Но тя можеше да си представи крайния резултат, трябваше да може.
Работеха тук само от месец, но вече всички седалки бяха махнати, разпокъсаните тапети бяха смъкнати от стените, прожекционната стаичка бе демонтирана. Сега поставяха кабели за интернет връзка, имаше инспектори на общината, а Атина ръководеше проекта. Със Серена се познаваха отдавна; тя не приличаше на типичния интериорен дизайнер с вкус към най-скъпите стоки и хонорар, който представляваше процент от цената на проекта. Някога Серена и Атина бяха работили заедно по една поредица на „Би Би Си“. Атина бе исторически консултант, а Серена — дизайнер на снимачната площадка. Имаше страхотно усещане за цветовете и необходимата атмосфера, а и с нейната работа, която изискваше непрекъснато да отговаря на високите изисквания на режисьорите, отлично знаеше как да свърши нещо за рекордно кратко време.