И тук! — посочи кардиналът, обръщайки листа — Тук… — продължи Плагети — Тук… И тук… Тук също… Тук…
Накрая просто откриваше само мястото за подпис под документите, за да може Валентин да подписва по няколко наведнъж.
Когато ръката му бе започнала да изтръпва, документите, за щастие, свършиха. Всъщност „щастие“ бе твърде силна дума. Плагети пое папката, разгърна трескаво листите, извади един от тях, подписа се с невероятна бързина върху него, подаде го на един от останалите, който веднага изчезна навън.
Валентин в един миг усети, че нещо не е наред.
— К-какво беше това? — погледна той изпитателно към кардинала.
Всички други излязоха като по команда.
— Това — тихо каза Плагети, след като вратата хлопна зад гърба на последния — беше договор. Една малка хитрост. С него Вие завинаги отстъпихте авторските права върху посланията на Свети апостол Павел на Светата Римокатолическа църква и доброволно се лишихте от тях. Предполагам, че Ви е ясно, че занапред вече няма да можете да съдите никого за авторски права.
Това направо зашемети Валентин. Докато той все още се мъчеше да осъзнае думите на кардинала, Плагети продължи невъзмутимо:
— Препоръчвам Ви да забравите за връзката на Дьо ла Валие със Свети апостол Павел! За Ваше добро е!
— Но… Но защо?…
— Защото — поясни Плагети — Ватиканът от своя страна ще отстъпи авторските права на протестантите за вечни времена. Това вече не е религия, Ваше Сиятелство. Това е политика.
— Средновековието свърши, Ваше Сиятелство — говореше кардиналът — и свърши доста отдавна. Ватиканът вече не е онова, което е бил някога. Въпреки, че има амбиции да бъде! Но и протестантските ереси отдавна не са така низвергнати и непопулярни, както едно време. Напротив — силни са, влиятелни… И владеят цели държави. Ватиканът никога няма да допусне ескалацията на започналите нови религиозни сблъсъци в по света — така би се компрометирало цялото християнство, независимо от коя страна на вярата стои правият.
— Вие!… — изсъска Валентин — Вие ли убихте баща ми?!…
— Не — отвърна хладнокръвно Плагети — но затова пък написахме завещанието му.
Валентин се задъха окончателно:
— Завещание ли?… Какво завещание?
И едва тогава прозря, че срещу стои едно от „кучетата“ на папата. Плагети със сигурност бе един от най-приближените особи до Светия престол. Ами, разбира се — щом изпълняваше такива гнусни поръчения!
— Според завещанието на почитаемия Ви баща — започна студено кардиналът — всички негови недвижими имоти, с изключение на фамилния Ви замък, заедно с всички банкови сметки, остават Ваша собственост, но те ще се управляват лично от Негово Светейшество, докато Господ го повика при себе си. Едва след блаженото успение на Негово Светейшество, ще можете да влезете във владение на имотите си. Тук не е включена единствено сумата, която получихте от Holly Bible cociety като обезщетение за нарушени авторски права, която остава изцяло за Вас, но само в случай, че предадете на Негово Светейшество оригиналите от регистрите на Константинопол. Отделно от това — имате право да теглите до осемдесет хиляди ранда месечно от останалите банкови сметки.
Няколко часа по-късно Рикардо щеше да обясни на приятеля си в какво се състоеше изключителната мръсотия на този, погоден от Ватикана, номер. Ако имотите на Дьо ла Валие направо бяха останали за Светия престол, то завещанието много лесно би могло да бъде атакувано по съдебен ред и неговото унищожаване от съда не би съставлявало особена правна сложност. Само че, имуществото тук само преминаваше под пожизненото управление на папата. Той, разбира се, имаше право да разпорежда с него, да го продава и да управлява получените пари от него, да го залага, отдава под наем, но това бяха само правни възможности, а не прехвърляне на собственост. А да имаш сложно дело срещу Ватикана не е най-приятното преживяване за ищеца.
Но тъй като в този момент Валентин не можеше да знае всичко това, той само изхлипа:
— Искам аудиенция с папата…
— Имате я! Но не забравяйте за оригиналите от регистрите!
Негово Светейшество прие Валентин след няколко дни. Когато графът влезе в приемната му, завари папата седнал на престола си, а от двете му страни стояха прави кардиналите Марио Плагети и Джан-Лука Скорези — ковчежникът на Ватикана. В друга ситуация гледката щеше да бъде доста смешна, защото високият, мършав и блед Скорези контрастираше невероятно забавно на червендалест, потен плондер като Плагети. Само че, сега тези тримата напомняха на Валентин на някакъв разтроен образ на Сатаната. Картинката се допълваше от тихата, идеща неизвестно от къде величествена музика на орган.