Но Валентин също седеше на прозореца си, потънал в мрачни мисли. „Дърта торба кокали! — зъбеше се наум той — Де, да ти бяха здрави краката, да видим кой щеше да хойка повече!“. Посланията към коринтяните… На латински! Ха! Да не би баща му да беше забравил, че едва ли не откакто Валентин бе проговорил, четирнайсетте послания на Свети Павел от Новия завет му бяха набивани ежедневно в главата? Седем дни в седмицата и триста шейсет и пет — в годината. Имаше и високосни… Старият набожен дърдорко, освен подаграта си, очевидно бе пипнал и склероза. Младият наследник на Дьо ла Валие още на шестнайсет години знаеше наизуст цялата Библия. На латински… Колкото до посланията на Свети Павел — тях рецитираше и на гръцки, и на еврейски, и на испански, и на португалски… На почти всички древни и съвременни езици. Какво тук значи някакъв латински?
Старият през целия му живот бе сочил за пример Свети Павел. „Ето — казваше — един истински пример за духовно прераждане! Бил е невиждан и нечуван грешник, но се покаял, приел Христа!“ (всъщност това беше от Деянията, но смееш ли да прекъснеш вдъхновен фанатик по време на пледоария) „Свети Павел — учеше го баща му — много добре е познавал пътя на греха! И затова е оставил четиринайсет безценни, вдъхновени от Господа, послания в Новия завет. Това са напътствията за младия християнин! Това са съвети за онзи, който току-що е отворил сърце и душа за Христа! За онзи, който е неукрепнал още във вярата и все още не може да се пребори със съмнението и изкушенията!“. И така нататък. И до днес всяка трета дума на баща му беше „Свети“, а всяка четвърта — „Павел“.
Каква ли паяжина бяха оплели разните му кардинали, епископи, преродени тамплиери и какви ли не още религиозни тарикати около горкия богат дъртофелник? Само ако старият граф можеше да си представи в каква съмнителна дамска компания бе „единственият честен католик в цяла Франция“ — епископ Дюплеси — на рождения си ден!
Ама каква сладурана изскочи от тортата, а! Беше някаква съблазнителна брюнетка, с нарисувани от сметанов крем бикини и сутиен (с черешки на зърната!).
Ами кардинал Джан-Лука Скорези? Той бе получил назначение още преди две седмици, но макар и дядка на възрастта на баща му, сигурно все още не беше изтрезнял оттогава.
Най-нещастният в цялата история май беше Негово Светейшество — бедният папа беше с десет години по-възрастен от баща му и отдавна беше загубил способността да възприема адекватно какво става около него. Злите езици шушукаха, че папата можел да се съсредоточава за не повече от ддва часа на ден, имал слабо сърце и бил нужен на кардиналите само за да може с подписа си да утвърждава финансовата им разпасаност. Така той поема отговорността — наместникът Божи. Ако някой има някакви претенции — да ги потърси от Господа! Папата може би и в този момент си дремеше на Светия престол и навярно хич не му пука кой коя ръка или крак му целува. Горкият човечец — като си помислиш — той би трябвало да е един от най-влиятелните хора в света! Но заради слабото си сърце я караше много скромно. Цялата работа вършеха кардиналите. Той само удряше парафа. Молитвите му също ги пишеха кардиналите — с е-е-ей такива големи букви. Как ли щяха да префасонират клетата „Agelus“ след две години?…
А баща му… Леле-мале! То не бяха дарения, то не бяха спонсорства, то не бе чудо! Старият сякаш се беше амбицирал да разпилее състоянието на рода, трупано от ХІІІ век насам. Всяка година поне милион — милион и половина — два заминаваха за Рим. Отделно от това — безброй целеви дарения — за тоя или оня манастир, който бил останал без монаси още преди две столетия, за някой си параклис, дето бил някъде на майната си по пътя Дакар — Луамба… За тоя или оня шарлатанин, дето уж щели да проповядват католицизма в Папуа-нова Гвинея, а си купуваха къщички край Претория с по два гаража — единия за „Ферари“-то, а другия за „Ролс“-а. Ако условията на Йоханесбургските банки, където прадядо му бе прехвърлил авоарите на рода, след срива в Швейцария и началото на продължаващата и до днес рецесия в САЩ, бяха съвсем мъничко по-неизгодни, не след дълго щяха да започнат да се препитават от просия. Така де — от Божията милост.