Твой червен брат,
Мато Шако, вождът на осагите»
Това писмо също беше написано на английски, и то от неговия син, чийто почерк познавах, понеже си кореспондирах с него. При това Мато Шако беше приложил своя кожен тотем, както правеше винаги, когато се касаеше за нещо важно. Предположението за някакво занасяне следователно отпадаше. Работата беше наистина сериозна. Мисълта да отида отвъд, започна да ме занимава. Вярно, за да се оформи тази мисъл в решение, трябваше преди туй да узная нещо по-подробно и определено. И не чаках дълго. Получих едно голямо, официално сгънато писмо, което би трябвало да е покана, ала заради неговия тон би било по-правилно да бъде окачествено като «отпратка». Давам го отново в превод:
«Многоуважаеми господине!
На миналогодишното събиране на вождовете бе решено единодушно, най-подходящият за целта масив от Скалистите планини да бъде обозначаван за в бъдеще с името на Винету, най-прославеният вожд на всички нации. Избраната кота вероятно Ви е позната, поне географски — на нея се оттегли навремето тайнственият медицинман Тателах Сатах (Хиляда години). В подножието или респективно на стъпалата на тази планина в средата на септември тази година ще се проведат следните събрания:
1. Кампмитинг на старите вождове
2. Кампмитинг на младите вождове
3. Кампмитинг на жените на вождовете
4. Кампмитинг на всички прочути червени мъже и жени
5. Заключителен митинг под ръководството на долуподписания комитет
На Ваше усмотрение се предоставя решението да дойдете лично и да се обадите на председателя или неговия заместник, при което ще Ви бъде известена темата на всички тези съвещания. Същевременно Ви се обръща внимание, че митингите и общите приготовления се държат в тайна пред представителите на други раси. С настоящето Ви задължаваме да спазвате най-строга дискретност, присвоявайки си правото да приемем, че вече сме получили Вашето честно уверение да мълчите. Номерирани жетони за определените места на нашите събрания трябва да си вземете лично при долуподписания секретар. За по-добра комуникация всички речи ще се държат на английски.
С дълбоко уважение
Комитетът Саймън Бел (Тшололет),
професор по философия, като председател.
Едуард Самър (Тиискама),
професор по класическа филология,
като заместник-председател.
Уилям Ивнинг (Певидах),
агент, като секретар.
Антоний Пейпър (Окихтшинча),
банкер, като касиер.
Олд Шуърхенд,
частно лице, като директор.»
Съвсем долу, на края на листа имаше една бележка от частен характер, написана от самия Олд Шуърхенд:
«Надявам се, че при всички случаи ще дойдеш. Гледай на моя дом като на свой, дори да не сме си вкъщи. В качеството си на директор аз за съжаление съм постоянно на път. За теб има една радостна изненада. Ще бъдеш във възторг от постижението на нашите две момчета.
Твоят стар, верен Олд Шуърхенд»
Прикрепих към това дълго писмо, непосредствено последвалото го по-късно. То гласеше:
«Братко мой!
Знам, че си поканен. Да не пропуснеш да се явиш! Неизразимо много се радвам за теб. Двете boys отделно ще ти пишат.
твой Апаначка, вожд на команчите похоним»
Тези две «бойс» или като се бе изразил Сигурната ръка «нашите две момчета», ми писаха след това следните редове:
«Високоуважаеми господине!
Когато вие навремето там при вас ни смъмрихте строго за нашия погрешен, долнопробен път на изкуството, посочвайки ни един по-издигнат, дори възвишен, ние ви обещахме да излезем пред обществото едва когато сме в състояние да докажем с истински и безспорни шедьоври, че червената раса по никой начин не е по-малко надарена от коя да е от другите раси, също и по отношение на изкуството. Ние наследихме дарбата си от нашата баба, която, както знаете, е чистокръвна индианка. Сега сме готови да ви представим поисканото доказателство. Вие ни обещахте, когато това време настъпи, да дойдете въпреки голямото разстояние при нас, за да подложите на проверка нашите дела.
Ние сме на мнение, че няма защо да се боим от този изпит, и ви очакваме в средата на септември на Маунт Винету, за да ви кажем добре дошъл. Научихме, че сте поканен да участвате в тези секретни и извънредно важни съвещания, и храним твърда увереност, че няма да позволите нещо да ви задържи да се явите навреме на посоченото място. С най-голямо уважение ваши Шуърхенд-младши Апаначка-младши».
Това писмо имаше дух и плам. То ми достави голяма радост, макар да беше съставено от двете «момчета» по този начин само за да ме удостои с едно порядъчно «ръгване в ребрата». Който е чел моя пътепис «Олд Шуърхенд», много лесно ще си спомни кои бяха тези две бойс. А който не го е чел, ще трябва да го помоля да навакса пропуска, за да може да разбере настоящия том, който се явява същевременно четвърти том на «Олд Шуърхенд» и «Сатана и Искариот».