— Това вече е прекалено! — отвърна Моника и дръпна пръсти от клавиатурата. — Искаш да извърша закононарушение, без дори да ме информираш какво си намислил…
— Не мога.
— Значи сме дотук — поклати глава тя и посегна да изключи терминала.
— Моника! — хвана ръката й Симбал.
— Можеш да си спестиш усилията, Тони. Нещата отиват твърде далеч. Приех да ти осигуря достъп до тук, макар че това е строго забранено.
— Макс е в течение.
— Така ли? Нищо не ми е казал…
— Не искаш ли да открием убийците на Питър Кърън?
Моника видимо потръпна.
— Вече ги зная — „Дикуи“…
— Може би…
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че трябва да разбера какво, по дяволите, са правили хората на „Дикуи“ в Енкарнасион! — възбудено отвърна той. — По всички правила на играта те не би трябвало да са там!
— Заради нацистите?
— Да, заради нацистите.
Настъпи тишина. Остъклените канцеларии наоколо бяха празни, климатичната инсталация не работеше. Въздухът беше спарен и тежък.
— Какво според теб е станало с Питър? — попита след известно време Моника.
— Натъкнал се е не на когото трябва — въздъхна Симбал. — И подозирам, че това няма нищо общо с „Дикуи“…
— На кого тогава?
— Точно това искам от теб — да ми позволиш да го открия!
Моника се поколеба само за миг, после кимна и попита:
— Коя агенция?
Компютрите на ФБР и ЦРУ се оказаха безполезни. Но в ЦРУ действаше и СЕН — Стратегическият екип за борба с наркотрафика, който разполагаше с отделна компютърна мрежа.
— Я остави на мен — избута го от клавиатурата Моника. — Файловете на СЕН са като минни полета. Онези параноици само чакат някой да поиска информация, за да вдигнат обща тревога.
— Има ли начин да се избегне това?
— Зависи какво търсим.
— Все същото — командировки, отпуски… Пръстите на Моника затичаха по клавиатурата. Появяваха се файлове, после бързо изчезваха.
— Нищо — обяви след известно време тя. — Няма съвпадения нито в отпуските, нито в командировките.
— Виждам — мрачно изръмжа Симбал.
Моника понечи да се изключи от мрежата на СЕН, когато в ъгъла на екрана започна да пулсира електронен знак за внимание.
— Това пък какво е? — изви вежди Симбал.
— Сега ще разберем — отвърна Моника и натисна няколко клавиша в бърза последователност.
— Неплатен отпуск — промърмори Симбал. — Исусе Христе!
— Датите съвпадат — отбеляза Моника. — Отпускът е взет два дни след заминаването на Питър за Парагвай.
— И още не се е върнал — възбудено добави Симбал. — Дай данни за тоя Едуард Мартин Бенет!
— Няма.
— Прехвърли се на „Личен състав“.
Моника бързо смени файловете.
— Охо, този е миниран! — предупреди тя. — Ще потърся начин да се вмъкна… — Стори го точно след дванадесет минути. — Ето ти го досието на Бенет… — Екранът се запълни от информация:
Бенет, Едуард Мартин, роден на 13.03.1936 в Дюлът, Минесота. Родители…
— Това можеш да го прескочиш — обади се Симбал.
Образование: основно училище „Сидън“, гимназия „Фит Симънс“. На 04.01.1950 постъпва в подготвителен колеж „Варли“ във Вали форд, Пенсилвания. Дипломира се в Йейл през 1956, доктор на науките, специалност „Бизнес администрация“. Член на футболни клубове „Свим“ и „Лакрос“, член на клуба „Адски огън“…
— Стоп! — възбудено извика Симбал. — Този тип е бил състудент на Питър в Йейл!
— Съвпадение?
— И двамата са членували в клуба „Адски огън“!
— Това важно ли е?
— Може би — неохотно отвърна Симбал, а в паметта му изплуваха подробностите за пръстена с печат, които му разказа Тренъди.
Моника се изключи от компютъра на СЕН и премина на разписанията на авиокомпаниите.
— Два дни след заминаването на Питър — предупреди я Симбал.
— Това може да ни отнеме доста време — поклати глава Моника и започна да работи с клавиатурата.
— А може и никак! — отвърна Симбал и заби пръст в екрана: — Ето го!
Полет 107 НА „Пан Ам“, летище „Джон Кенеди“. Час на излитане 11.00. Час на кацане 19.00. Бенет, Едуард Мартин.
— Мексико сити — промърмори Симбал.
Пръстите на Моника продължаваха да тичат по клавишите.
— Няма пряка връзка с Парагвай — обяви тя. — Но за сметка на това има полет за Буенос Айрес! — Неволно си затананика под нос, после разочаровано добави: — Но него го няма в списъка на пътниците…
— Нормално — кимна Симбал. — На негово място и аз нямаше да бия камбаната…
— Ето! — извика Моника, заразена от вълнението на Симбал. — Името му отново изскочи! Напуснал е Мексико седмица след смъртта на Питър. Полет до Сан Франциско. Един ден престой и хваща самолета за Маями.