— Дасвиданя — отвърна тя с тежък руски акцент.
— Я не се дръж идиотски! — намръщи се Блустоун.
— Идиотски ли? — изви вежди Неон Чоу. — Тцун-Трите клетви знае кой си и за кого работиш. Всички го знаят — и Джейк, и Сойър…
Блустоун остави внимателно чашата върху бялата покривка.
— Какво точно имаш предвид?
— Знаят, че си главният резидент на КГБ в Азия — усмихна се Неон Чоу и открито се наслади на объркването му. — Недей да припадаш, искат от мен да те шпионирам… — отпи глътка перие и добави: — Ето защо вчера използвах посещението ти при губернатора и си позволих да те поканя на обяд.
Блустоун безмълвно я гледаше, но умът му работеше с главозамайваща бързина. Миг по-късно беше готов с отговора. Може би нещастието не е толкова голямо, колкото му се беше сторило в началото.
— Исусе! — въздъхна той. — Значи Трите клетви иска да ме държиш под око?
— Точно така.
Поръчаха обяд на изправилия се до тях келнер, Блустоун го изчака да се отдалечи и каза:
— Нещата могат да се подредят чудесно. Те очевидно искат да запазя мястото си. Познатият враг е далеч по-безопасен от непознатия. А и аз вече ги измамих с номера в „Саут-ейша“…
— О, да — кимна Неон Чоу. — Както вече ти докладвах, подозренията за кражбата на Тек Яу падат върху теб…
— Чудесно — кимна той, а умът му продължаваше да чертае границите на новия план. „Не само ме подозират за кражбата, но си мислят, че тя е върхът на плана ми да ги разбия!“, доволно си помисли Блустоун. — Сега ме слушай внимателно — погледна красивата си събеседница: — Имам начин да се справя с последиците от разкритата ми самоличност. Но за това трябва да те направя двоен агент. Ако спечелиш доверието им, може би ще получа възможност веднъж завинаги да разбия „Интер-ейша трейдинг“ и онези, които стоят зад нея.
— Имам още новини — каза Неон Чоу.
— Да не би да си открила кой стои зад убийството на Ши Зи-лин?
— Забрави затова! — бързо отвърна Неон Чоу. — На стареца му видяха сметката някакви бандити от Якудза, вероятно врагове на приятеля на Джейк… Забравих му името. — Отмести празната си чаша и възбудено продължи: — Това, което ще ти кажа, е далеч по-важно. Вечерта, в която празнувахме рождения ми ден, аз накарах Трите клетви да се разприказва за „юн-хюн“… Целта им е по някакъв начин да създадат общи интереси между част от тукашните тайпани и управниците на Континентален Китай…
— Какво говориш? — смаяно я изгледа Блустоун. — Нима не знаят, че това ще предизвика сблъсъци между Хонконг и Пекин?
— Прекрасно го знаят.
— Невъзможно! Дори след 2047 година, когато Китай глътне Колонията, представителите на свободния бизнес ще се противопоставят на комунизма до последния си дъх!
— Според моята информация, комунизъм изобщо няма да има — отвърна Неон Чоу. — Вместо това ще бъде създаден единен Китай. Една политическа система, една икономическа система. И тези системи положително няма да имат нищо общо с комунизма…
Блустоун отдавна разполагаше с тази информация, но винаги се стремеше да проверява сведенията си от различни, напълно независими източници. На това го беше научила Даниела Воркута и резултатите винаги бяха повече от добри.
Шпионажът не е игра за аматьори, помисли си Блустоун, забил тежък поглед в лицето на Неон Чоу. Само опитните професионалисти могат да оцелеят в тази игра…
Полковник Ху беше майстор в своята работа. Забравила за времето и пространството, Ки-лин плуваше в лепкавата безкрайност.
Джин Канже го беше предупредил, че пациентката е твърда, притежава силен дух и желязна воля. И без съмнение — могъщо „ки“. За да постигне успех в трудното начинание за умствено моделиране, полковникът предварително трябваше да опознае състоянието на „ки“ в душата на пациента. Защото „ки“ може да промени всичко, дори най-изтънчените методи.
Това беше наблюдавал по време на престоя си в Камбоджа. Червените кхмери, на чиято страна действаше, прибягваха до доста груби форми на умствено моделиране. С тях се работеше трудно, полковник Ху бързо се отказа да им дава съвети. Човек не може да води диалог с фанатици, може само да им говори. И да се надява, че ще го чуят.
По време на престоя си в Камбоджа полковник Ху се научи да мрази кхмерите. Едновременно с това се възползваше от познанията им, тъй като те притежаваха някои наистина забележителни техники за обработка на врага. Същевременно обаче ги ненавиждаше, проклинаше всяка минута, която прекарваше на тази окъпана в кръв земя.
На практика полковник Ху изпитваше ужас от тях. Но това си знаеше само той, признаваше го рядко — в онези самотни запои, които редовно си позволяваше в късните часове на нощта. Кхмерите не разсъждават, а действат — по-скоро като роботи. Програмирани са да убиват, само в редки случаи се възползват от умствения потенциал на жертвите си. Полковник Ху познаваше много фанатици, тъй като в онези години и Китай беше пълен с тях. Но идеологическият фанатизъм на Червените кхмери не можеше да бъде сравняван с нищо.