Така научи за предстоящия купон. Беше сигурен, че ако Питър Кърън е в страната, той положително ще бъде сред поканените. А ако го няма, все някой ще знае къде може да бъде открит… Симбал беше дълбоко убеден, че именно Кърън е човекът, който му трябва. Защото на него предаде работата си след напускането на Управлението и Кърън стана главният ловец на трафикантите на наркотици. Това означаваше, че всички операции в Югоизточна Азия се под негов контрол и има информация за събитията, настъпили в периода, в който Симбал преминаваше задължителната подготовка в Кинотеатъра — опитния полигон за всички служители на Агенцията.
Това беше причината да бъде на този купон, повтаряше си той. Но едновременно с това съзнаваше, че умишлено се заблуждава. Не беше определил единствено степента на тази заблуда, но сега и тя му се изясни…
— Годините в „Смит“ все пак не отидоха напразно — усмихна се в мрака Моника. — Сега ще ти покажа нещо интересно, което научих там…
Симбал усети как коланът му се разхлабва и панталонът му започва да се свлича. След миг пръстите й се увиха около члена му.
— Някога не носеше такива слипове — промърмори Моника. — Коя ти избира бельото?
— Луда ли си? — дойде на себе си Симбал. — Ами ако някой влезе? — Но членът му вече се беше втвърдил, а Моника сръчно смъкна слипа му. Пристъпи крачка встрани и гърбът й се опря във вратата. В стаята танцуваха неясни сенки. Далечни като от друга планета…
— Ако някой влезе, аз бързо ще му покажа, че е сбъркал вратата — измърка Моника. — Особено ако този някой е жена…
Сложи крак на ниския перваз на прозореца, свободната й ръка рязко повдигна полата. После притегли Симбал към себе си и леко се усмихна на неволното му изохкване. Оказа се, че под полата й няма бельо, а само колан за чорапите. Той ясно усети нежната растителност, която погали върха на члена му.
— А сега ще те понавлажним — прошепна тя и го притисна към себе си.
— Моника…
— Какво? — попита тя, но очите му вече бяха затворени. С жадно любопитство наблюдаваше емоциите, които пробягваха по лицето му. Желанието го обливаше с горещите си вълни, изражението му странно се промени. Заприлича й на човек, който отдавна е отхвърлил оковите на цивилизацията.
Жълтеникава светлина на уличната лампа очертаваше извивката на гърдите й, плоският корем под тях обаче тънеше в тайнствен полумрак. Набраната нагоре пола криеше влажната топлина, която неотразимо го привличаше.
Контакт осъществяваше само с главичката си. Моника вдигна крака и ги уви около кръста му. Пълните й устни бяха полуотворени.
Симбал беше като омагьосан. Кадифеното докосване върху най-чувствителната част на тялото му буквално го влудяваше. Хвана раменете й и я придърпа към себе си. Къщата на Макс беше прекалено топла, може би затова прозорецът беше само притворен. Двама-трима от гостите бяха излезли в градината, гласовете им бяха тихи и дискретни като ефирни изпарения…
Тези гласове се смесваха в съзнанието на Симбал с еротичните потръпвания на Моника, създаваха една невероятна смееща от звуци и усещания. Тялото му се разтърси от желание, тазът му неволно се стрелна нагоре, желанието му да проникне докрай беше могъщо като лятна буря. Но пръстите й се увиха около члена му точно навреме, блокирайки пътя навътре…
— Моника! — прошепна той.
— Целуни ме!
Устните му се спуснаха върху нейните, езиците им се преплетоха. Ръката й се отдръпна, членът му потъна докрай. Могъщото стенание се зароди дълбоко в гърдите му, изригна нагоре и отекна в устата й. Бедрата й се раздвижиха, членът му се оказа почти навън, после отново потъна докрай.
Ръцете му се плъзнаха по меката вълна на пуловера и бавно го вдигнаха нагоре. Гърдите й бяха топли и меки, а зърната — щръкнали от възбуда. При докосването му тя нададе тих писък, тазът й се притисна плътно в неговия.
— Докарай ме до лудост, Тони! — прошепна в ухото му Моника. — Умирам за теб!…
Умирам за теб. Думите й отекнаха в съзнанието му. Дали тях беше чул преди малко, когато се вслушваше в разговора на гостите? Умирам за теб.
Усети топлината на тялото й, тежестта в слабините му стана толкова силна, че с мъка се задържа на крака. Мускулите му започнаха да треперят, цялото му тяло се разтърси…
Миг по-късно усети пръстите й между бедрата от. Бавно се спускаха надолу, напипаха тестисите му и нежно ги стиснаха.
Умирам за теб.
— О! — простена извън себе си той. — О, Моника!…
— Да?
Нейният ли беше този шепот? Или на хората зад прозореца?
Симбал се стегна, тазът му рязко отскочи нагоре, членът му проникна до отказ в потръпващата й женственост. Сърцето му се качи в гърлото, не можеше да диша. Отвори уста и започна да се празни с тежки и могъщи тласъци на тялото си.