Опитните й ръце не прекратиха работата си нито за миг, тялото й не му позволяваше да спре. Бедрата й се увиха около кръста му, цялото й тяло тръпнеше под натиска на свещения му меч. Движенията й бяха леки и деликатни, възбудата му стократно се повиши. Поела го докрай в себе си, тя даде воля на своето „ки“ и проникна в душата му. Единственото й желание беше да я прочисти напълно от лепкавата паяжина на кошмара.
Телата им се сляха напълно, Джейк вече не беше в състояние да се сдържа. Проникнал докрай, той започна да изстрелва горещото си семе в пламналата утроба на Блис. От устата му се откъсна продължителен стон, въздухът излиташе от дробовете му на дълбоки тласъци.
Блис трепереше като тръстика на вятъра, цялото й тяло поемаше тръпката на оргазма му. Миг по-късно вече не се контролираше, отворена докрай, напълно беззащитна… И за пръв път усети как навлиза в „да-хей“ — сама, по собствено желание. Обгърната от свещения мрак, тя очакваше да се сблъска с могъщото „ки“ на Джейк, но откри нещо коренно различно.
Благодарение на „да-хей“, Великата пустота, тя научи всичко, което й беше необходимо. Широко отворила черните си очи, тя се втренчи в лицето на своя любим — вече спокойно и отпуснато, готово да потъне в сън.
Няма да плача, заповяда си Блис. Няма да плача! Но за пръв път усети, че вътрешната дисциплина й изневерява.
Макена търсеше Пок-Голямата стрида. Мисълта, че банковата корпорация „Саут-ейша“ има финансови затруднения, не му даваше покой. Ако слухът излезеше верен, Чудесният Сун наистина ще се окаже в беда. Защото почти всичко, което беше спечелил през дългия си бандитски живот, се намираше в сейфовете на банковата корпорация. Трябва да открия истинското състояние на нещата, тръсна глава Макена. Трябва да разбера дали наистина банката е пострадала от крупна измама.
Обикаляше нощните заведения на Ванчай, не пропускаше дори и най-окаяните дупки. Потъна дълбоко в света на измамните мигащи светлини, оводнените напитки и нахалните проститутки, станали наркоманки на дванадесет, остарели на петнадесет, превърнали се в опитни крадли и измамници на двадесет…
Голямата стрида обичаше този район, Макена отдавна подозираше, че живее някъде тук. Китайците бяха единодушни, че Пок е човекът, който знае всичко за всеки в Кралската колония, а самият Макена ставаше нервен само при споменаване на името му. Причината за това се криеше във факта, че не можеше да определи що за човек е Голямата стрида. Не отговаряше на нито един от стереотипите, с които беше свикнал да борави полицаят, и това автоматически го превръщаше в заплаха. Обикновено Макена вземаше мерки срещу всички, които носеха заплаха, но с Пок беше различно. Той му беше нужен и затова го беше оставил на спокойствие.
Откри го в „Бялата чаша“ — едно изключително неподходящо име за заведение, в което човек с еднаква лекота можеше да изпие противно оводнено питие и да пипне трипер.
Голямата стрида седеше в дъното на заведението, далеч от алената пулсация на светлините над дансинга и оглушителния грохот на музиката. Тук питиетата се сервираха чисти, водата отиваше за тъпите туристи отпред.
Макена започна да се промъква сред тълпите моряци в отпуск, изцяло ангажирани в лов на проститутки и долнопробни напитки. Походката му беше вдървена и наперена, именно заради нея си беше спечелил прякора „Голямата локва пикоч“, който му лепнаха китайците.
Голямата стрида беше в компанията на жена, чиято класа беше далеч от проститутките на заведението. Макена неволно се облещи, обхванал с един поглед както скъпата й рокля, така и безупречното тяло под нея.
Голямата стрида забеляза приближаващия се полицай, докосна лакътя на жената и тя изчезна в сумрака на заведението. Лицето му остана напълно безизразно, нищо не показваше отношението му към едрия недодялан тип, който се отпусна в стола срещу него. По принцип китайците не обичат едрите хора, височината и огромната им маса винаги ги притесняват. Голямата стрида се мразеше за уплахата, която го обземаше при среща с тоя тип, но стискаше зъби и търпеше. Съдба, не можеш да я промениш…
— Разваляш ми вечерта — процеди той и отпи глътка „Курвоазие“ от чашата си.
— Нали нямаш нищо против да пийна едно?
— Моля.
— Само не ми казвай, че вечеряш в подобни заведения — изръмжа Макена.
— Тук съм по работа — отвърна Голямата страда. — А обикновено вечерям в „Стар хаус“ на Козуей Бей.
— Знам — кимна Макена и му хвърли внимателен поглед над чашата. — Трябва ми информация за банковата корпорация „Саут-ейша“.