Всички компании в рамките на „Пак Ханмин“ бяха печеливши и това в голяма степен се дължеше на деловите качества на Тцун. Но цялата печалба се влагаше в „Кам Сан“, посредством сложни и дълбоко засекретени банкови операции. Защо?
Доколкото беше осведомен, отговорът на тези въпроси притежаваше единствено Джианът. Трите клетви знаеше само едно — че на никаква цена не трябва да губят „Пак Ханмин“. Но означава ли това, че банковата корпорация „Саут-ейша“ трябва да фалира? И какво ще стане с „юн хюн“, ако това наистина се случи?
— Какъв ти е проблемът, „си-жи“? — попита Неон Чоу. В китайския език липсват галени обръщения като „мили“ и „скъпи“, но Неон Чоу успешно ги заменяше с други. „Си-жи“ означаваше „лъвче“…
— Моля? — стреснато я погледна той.
— Видях те да потръпваш. Студено ли ти е? Това ли е причината цяла вечер да ме слушаш с половин ухо?
— Не съм болен — малко троснато отвърна Трите клетви. Не обичаше да го третират като дете, това му напомняше за тежестта на годините. — Не съм усетил да съм бил разсеян…
— Но аз те видях да потръпваш — държеше на своето Неон Чоу и на лицето й се изписа загриженост.
— Предполагам, че е от климатичната инсталация — излъга той. — Може би трябваше да помоля за друга маса.
— Зная, че напоследък имаш много работа — все така загрижено въздъхна тя. — По цял ден висиш в офиса на Сойър, а вечер се връщаш с дълбоки бръчки по лъвското лице… Това не ми харесва.
— Аз съм тайпан и съм отговорен за много неща — поклати глава той. — И ти прекрасно го знаеш.
— Но преди също беше тайпан, а нещата вървяха леко — отбеляза тя. — Според мен ти беше по-щастлив, преди Джейк да стане Джуан…
— Вие двамата май трудно се понасяте, а?
— Какъв ти е той? — тръсна глава Неон Чоу. — Само племенник и нищо повече!
— Той е син на Джиана — отвърна Трите клетви.
— И затова стана Джуан! Защо този пост не пое някой от твоите синове? Първородният ти син притежава отлична квалификация, нима не е достоен за високия пост?
— Може би — отвърна Тцун. — Но решението не беше мое.
— А ти какво си? — държеше на своето Неон Чоу. — Нима не си един от най-големите тайпани?
— Откъде ти хрумват подобни мисли?
— Знаеш откъде! Джейк Ши не казва нищо. Все едно, че е ням. Не мога да му имам доверие!
— Не ставай глупава — погледна я Трите клетви. — Това е част от поведението на Джуана. Никак не е лесно да издигнеш предпазна стена срещу външната намеса. А той трябва да концентрира всичките си духовни сили върху управлението на „юн хюн“.
— Но в каква посока? — попита Неон Чоу. — Нима никой от нас не заслужава да знае това?
— Посоката е една — обединен и силен Китай! — отвърна с блеснали очи Трите клетви. — Това е дълголетната мечта на Джиана, а също и моята. Обединен и силен Китай, издигнал се до челни позиции в световната икономика в навечерието на двадесет и първия век! Модерен и динамичен Китай, който трябва да създаде новото лице на цяла Азия!
— Но за постигането на тази цел Пекин трябва незабавно да се отърси от комунизма — уместно отбеляза Неон Чоу. — Трябва да стане верен съюзник на капиталистическия Запад.
— Да, това е вярно.
Замълчаха, после Неон Чоу се извини и стана. Във вестибюла до дамската тоалетна имаше телефонен автомат. Набра един номер и зачака.
— Ало-о-о? — проточи най-сетне някакъв глас насреща.
— Пеони — представи се тя. — Искам незабавна среща с Митре.
— Ще видя какво може да се направи — отвърна равнодушно гласът. — Моля, почакайте…
Тялото й овлажня от пот. Хайде, потропна с крак тя. Къде се мотаеш?
— След седемдесет и два часа — прозвуча гласът.
Шибани бюрократи, кипна Неон Чоу. За какво им плащат?! Нима не знаят какво значи спешна среща, при това поискана от оперативен агент?
— По дяволите! — изкрещя в слушалката тя. — Не разбрахте ли, че се обажда Пеони?!
— Добре, добре — примирително отвърна гласът. — След четиридесет и осем часа, но това е окончателно!
Мамка ви на всички, кипна Неон Чоу. Ако бях мъж, Митре положително щеше да има различно отношение. Мамка им на всички мъже!
Влезе в тоалетната и направи опит да се успокои. От огледалото я гледаше непознато лице. Напрежението вече си казваше думата и по кожата й личеше ситната паяжина на бръчките. В душата й изведнъж се появи чувство на нетърпима омраза към това лице.
Велики Буда, простена душата й. Комунистически Китай в съюз със Запада! Каква чудовищна идея!