Ако не бъдеш твърд и решителен, животът ми е преминал напразно, Джейк…
Имаше чувството, че се пробужда след поредния кошмар, призивните викове на Лан все още звучаха в ушите му. Ако в този миг Блис беше до него, тя положително не би го познала. Върху лицето му се появи чудовищна маска, натежала от омраза, ярост и страх. Приличаше на митично чудовище.
Раздвижи се и предпазливо започна да се спуска по тясната стълбичка. Движеше се плавно и безшумно, като нощен хищник по време на лов. Долу го блъсна сладникавата миризма на смъртта.
А сенките изригнаха като вулкан, всичко полудя.
Джейк направи финт наляво, после тялото му светкавично отскочи в противоположна посока. Блесна ослепителна светкавица, последвана от дълъг автоматичен откос. Дървената облицовка се пръсна на хиляди остри тресчици и той се принуди да прикрие очите си. Опасността да бъде ослепен беше съвсем реална.
Кракът му се стрелна напред, до слуха му достигна тежко изпъшкване, последвано от заплашителна тишина. Стрелна се обратно наляво, замахна с юмрук. За миг успя да зърне очертанията на отскочилата назад глава, мътния блясък на очите и зъбите в широко отворена уста. Втори удар, последван от зловещо пропукване на пречупени прешлени. После отново настъпи тишина.
Ръцете му бяха оплискани от топла, лепкава кръв. Сякаш се беше превърнал в чудовищен хирург, който методично реже сухожилия и кости, въпреки мрака в операционната…
После наблизо отново залая картечен пистолет. Джейк отскочи встрани, пое си въздух и нададе оглушителния боен вик „киай“, с който трябваше да стресне и обърка противника.
Светкавично се възползва от ефекта и се стрелна по посока на живите сенки, най-сетне успял да ги различи в мрака. Разнесе се задавен вик, краката му се подхлъзнаха в локвата кръв на пода.
От нападателите не долиташе нито звук и това сериозно го разтревожи. Беше сигурен, че са повече от един, но не можеше да определи точния им брой. Тази тишина му беше позната, от нея лъхаше на професионализъм и още нещо… Дантай?
Възможно ли е това?
Нямаше време да търси отговор на въпроса си, тъй като противниците го атакуваха с дружни усилия. Дори и онзи, когото беше улучил! Не, това не може да бъде!
Серия от тежки ветрилообразни удари се стовари върху гръдния му кош, изведнъж му стана трудно да диша. В ноздрите го удари миризмата им: пот, решителност, животински копнеж за кръв… Действаха като едно цяло. Дантай?
Прикладът на картечен пистолет го улучи в слепоочието, от очите му излетяха искри. Невидимите противници моментално се възползваха от краткото замайване и атакуваха гръдния му кош с нова серия от тежки ветрилообразни удари. Ребрата му пропукаха от тежък ритник, той смътно си даде сметка, че ако получи втори, всичко ще бъде свършено. Костите ще се счупят и ще предизвикат вътрешен кръвоизлив. А това означа само едно — смърт.
Раздвижи се, замахна с юмрук. Не улучи. И разбра това, което Блис вече знаеше. Беше се лишил от „ба-мак“. За кратка частица от секундата прецени обстановката и усети, че вътрешното чувство няма да се върне. Не беше в състояние да се слее с околната среда, да напипа пулса на „ки“… Изпита чувството на човек с нормално зрение, който изведнъж се събужда сляп.
Фо Саан го беше научил на „ба-мак“. С помощта на това чувство се беше превърнал в майстор на „уей ки“, така планираше и живота си. „Ба-мак“ му позволяваше да вижда в мрака, да разгадава намеренията на врага и да побеждава…
Но сега в душата му нямаше нищо, освен черната и бездънна дупка на отчаянието. Беше се превърнал в обикновен човек, слаб и безпомощен.
Прикладът го улучи отново. Той изпъшка и слепешком протегна ръце. Този път съдбата се оказа на негова страна — пръстите му докопаха дулото на картечния пистолет, мускулите му експлодираха и тялото на невидимия враг се откъсна от мястото си, прелетя над главата му и се стовари на пода. Въртеливото движение и мускулната експлозия — съчетание от две основни хватки на айкидо, бяха изпълнени несъзнателно и може би поради това — безупречно. Решителният саблен удар трябваше да бъде нанесен в момента, в който главата на противника бе точно над неговата. Джейк не пропусна да го стори, но пространството беше твърде тясно и ударът нямаше необходимата сила. Вратните прешлени на врага издържаха и Джейк инстинктивно се претърколи встрани, усетил просвирването на тежкия приклад във въздуха.