Изведнъж усети чуждо присъствие на крачка от себе си, вдигна глава и очите й срещнаха оцъкления поглед на непознат мъж. От устата й се изтръгна неволен вик на уплаха.
В следващия миг нападателят беше до нея, прикладът на автомата я удари в гърдите, тялото й отлетя към стената. Кракът й се закачи за някакво, Бог знае откъде появило се там, въже и тя се просна по гръб. Нападателят се стовари с цялата си тежест отгоре й, блокирайки с лекота опита й да го посрещне със странично „атеми“. Прикова я към пода, така я лишаваше от възможността да се съпротивлява.
В широко отворените й очи помръдна страх. Вкопчените им тела бяха само на метър от разлюляната крушка, жълтеникавата светлина й показа лицето на врага. Главата и се стрелна напред и нагоре, зъбите й се забиха във врата на противника. Захапката беше жестока, главата му неволно се отметна назад, а ръцете му пуснаха автомата в инстинктивен жест на самозащита. Но тя вложи цялата си сила в зъбите, съзнавайки ясно, че това е единственият й шанс. Приличаше на куче, което не пуска кокала. Устата й се напълни с кръв, стомашните й мускули отчаяно се напрегнаха да предотвратят гаденето, предизвикано от горещата солена течност.
Палецът му докопа гърлото й и рязко натисна. Действаше прибързано и неорганизирано, натискът не беше на точното място. Тя изръмжа и се дръпна, палецът се плъзна встрани. В следващата секунда обаче отново намери гърлото й. Тя си даде сметка, че натискът ще я принуди да отвори зъбите си и тогава с нея ще бъде свършено. Започна да се задушава, но това не попречи на намеренията й. Краката й се наместиха на позиция, после коляното й се вдигна и с глух тътен потъна в слабините на мъжа. Той болезнено изпъшка, очите му останаха заковани в нейните. Приличаха на влюбени в момент на интимност, всеки от тях впил поглед в лицето на другия. Ръката му разхлаби хватката си около шията й, силата очевидно го напускаше. Започна да кашля, а Блис използва мига да го захапе още по-надълбоко. Шансовете ми май се увеличават, смътно си помисли тя.
В следващия момент получи тежък удар под лявата гърда, сърцето й пропусна един такт. Зави й се свят, изпита горчиво съжаление от факта, че го е подценила. Пригади й се, вече нищо не можеше да задържи челюстите й стиснати.
Той й нанесе втори удар на същото място, устата й неволно се разтвори да даде път на болезненото стенание. За съжаление не можа да се затвори пак, тъй като вътрешностите й се преобърнаха и всичко в стомаха й пое нагоре, търсейки път навън.
Мъжът с олюляване се изправи на колене, ръката му неволно покри дълбоката рана на шията. Ръкавът на ризата му висеше разкъсан, устата му беше разтеглена в жестока гримаса. Вдигна ръка и отново я удари. Блис се олюля и повърна.
Той се изправи и й нанесе тежък ритник, от устата му отново се откъсна вик на болка. Продължи да я рита, по всяка вероятност бесен от факта, че го е спряла жена. Едната му ръка безсилно висеше покрай тялото.
После кракът му се подхлъзна и Блис моментално се възползва от неочаквания шанс. Тялото й се стрелна нагоре, пръстите и здраво стиснаха ранената ръка. Мъжът нададе страхотен вик, здравата му ръка се стрелна надолу. Блис затвори очи от силата на удара, но не изпусна жертвата си. Върху тялото й плисна топла кръв, примесена с пот.
Мъжът й нанесе нов удар, още по-силен от предишния. Хватката й се разхлаби, ръката й се плъзна надолу, разкъсвайки остатъците от ризата му.
Очите й се разшириха при вида на голата му плът, тялото й започна да се надига. Замахна с крак, влагайки последните остатъци от силата си в този ритник. После всичко потъна в мрак, вече нямаше за какво да се улови…
Аз съм светът, отекна някакъв глас в безчувственото й съзнание.
Присъствала на милосърдното убийство на Джиана (ако такъв термин изобщо може да съществува и да бъде благословен от Буда), Блис усети как могъщото му „ки“ прелива в нея и изпълва цялото й същество.
В един момент горещият им дъх се сливаше върху възглавницата, душите им се преплетоха. После Блис усети леко помръдване под себе си и стреснато отвори очи. Съсухреното му тяло лежеше ничком върху чаршафите, неподвижно като статуя. Вероятно вече е мъртъв, помисли си тя. Правилно беше преценил, че отнемането на живота му няма да бъде кой знае колко трудно.
Затвори очи и отново усети потрепването. Не знаеше откъде идва то — от неподвижното тяло на стареца или от нещо друго…
Пред очите й прелитаха странни образи, сякаш сънуваше. Дробовете й бяха запълнени с наркотични изпарения.
Носеше се върху вълните на Южнокитайско море, нощното небе беше мрачно, запълнено с буреносни облаци. Въпреки това виждаше съвсем ясно делфините, които се стрелкаха през мастилената вода, следвайки голямото стадо китове, очертало пътя си с високи гейзери разпенена вода. Делфините се гмуркаха и изскачаха на повърхността, разменяха си някаква информация, после отново изчезваха във вълните. За разлика от тях китовете се движеха стабилно, мъжкарите водачи надаваха призивни тръбни звуци. Кой знае защо очите й се насълзиха от тази дива симфония.