Ридаеше за живота около себе си. Сякаш до настъпването на този велик миг е била сляпа и глуха.
Нейното „ки“ беше едновременно навсякъде, докосваше се до природата с трепет и дълбока обич. На какво се дължи това чувство, замаяно се запита тя. Никога през живота си не беше се доближавала до нещо подобно…
После изведнъж осъзна, че това не е нейното „ки“, осъзна и на кого принадлежи то. Беше толкова ясно, че чак се засрами. Как е възможно да го сбърка със своето?
Но ти си мъртъв, проплака сърцето й. Ти ме накара да отнема живота ти хуманно, да предпазя могъщото ти „ки“ от куршумите на убиеца. Нима се провалих?
Отговорът на този въпрос изплува от дъното на душата й — категоричен и непоклатим. Джианът е мъртъв.
Но какво, в името на Буда, става със самата нея?
Душата й потръпна от прекрасната музика на океана, обърна се към нея и плавно започна да потъва в теменужените вълни. Носеше се на крилете на новото и могъщо „ки“, около нея се появяваха и изчезваха странни създания — всички получили живот от всемогъщия Буда…
Джейк дойде на себе си, задави се и изплю кръв. Главата му бавно започна да се избистря, тялото му безсилно се люшна към кубрика. После дойде болката — остра като хирургически скалпел върху оголените краища на нервите му. Стана му трудно да разсъждава.
Третият мъж. Беше скочил върху мъртвеца, подмамен от блясъка на картечния пистолет „Хион“. А третият мъж го атакува в гръб. Господи, колко съм безпомощен без „ба-мак“, въздъхна той.
Вдигна ръка и за малко не изкрещя. Ребрата, съобрази пронизаното му от непоносима болка съзнание, а очите му бавно огледаха обстановката. Дано няма нищо счупено.
Наведе да вземе оръжието. Наложи се да разтваря пръстите на мъртвеца един по един. Опря гръб на кубрика и бавно започна да се изправя. Олюля се, прекрачи трупа и бавно се насочи към кабината на баща си.
Усети полъха на нощния ветрец още преди да стигне вратата. Надникна вътре, душата му отчаяно пропищя: О, Буда! Не! Подът и таванът бяха надупчени от куршуми, облицованите с дърво стени ставаха единствено за подпалки. Въздухът все още тежеше от барутен дим.
Пристъпи навътре с натежали крака. Натисна спусъка и третият мъж се просна по очи, повличайки със себе си остатъците от чаршафи, възглавници, строшените крака на масичката… Пред очите на Джейк се появи пълната картина на разрухата. Босите крака бяха кръстосани в глезените, суха длан покриваше лицето… Така беше паднал или в тази поза го бяха настигнали куршумите.
Джейк захвърли автомата и се втурна към баща си.
Джианът беше лек като перце. Дори надупчената възглавница до главата му изглеждаше по-тежка и по-материална от него.
Господи, толкова години чаках да го открия, а сега го изгубих, проплака душата му. И то по какъв начин! Колко жесток може да бъде животът! Джос… Но какво в крайна сметка означава джос? Едно стечение на обстоятелствата. Нима е възможно човек да се примирява с жестоката си съдба? Та в това има нещо нечовешко!
О, как мразя този живот! Душата му се гърчеше от болка, вече пет пари не даваше дали наоколо се спотайва опасността. Изпитваше огромно чувство за загуба, беше сляп и глух за всичко останало. През последните месеци в сърцето му започна да се заражда чувство на топла и всеотдайна обич — чувство, което изпитваше за пръв път в живота си. Пазеше го ревниво, като пъпка на рядко и красиво цвете. Но сега пъпката беше отрязана, съдбата не й позволи да разцъфне.
Мъка скова душата му. Цял живот беше лишен от вярата, закрилата и утехата на бащиното присъствие, неочакваната поява на родния баща му донесе огромно психическо облекчение, в присъствието на Зи-лин се чувстваше ведър и спокоен като никога…
А сега?
Блис!
Главата му рязко се вдигна, сърцето му пропусна един такт. Нали и тя трябваше да е тук? Господи, нима?…
Нежно отпусна лекото тяло на баща си върху постелята, обърна се и закуцука към коридора. Спря в подножието на стълбата, която водеше към палубата, вдигна глава и се ослуша. Тишината се нарушаваше единствено от тихото проскърцване на корпуса.
Тръгна да се връща, видя сгърчените тела в коридора и се наведе над тях. Би трябвало да ги усети веднага, но без „ба-мак“ това се оказа невъзможно.