Коленичи до неподвижното й тяло, пръстите му неволно докоснаха нещо меко и лепкаво. Кръв! Нейната кръв!
— Блис! — отчаяно прошепна той.
Обърна я към себе си и я взе в прегръдката си. Отмести сплъстената коса от бледото чело, наведе се и целуна напуканите й устни. Очите й изведнъж потрепнаха и се отвориха, а той изпита чувството, че се е превърнал в герой от детска приказка.
— Блис!
Устните й се раздвижиха, гласът, излетял между тях, беше на непозната жена:
— Джейк…
О, Буда, благодаря ти, че съхрани живота й!
— Не говори, Блис! — загрижено прошепна той и пръстите му започнаха да изследват тялото и. — Не мърдай, отпусни се.
— Джейк! — напрегнато прошепна тя и той разбра, че трябва да я изслуша. — Джейк… — очите й плувнаха в сълзи. — Той беше якудза!…
Отначало помисли, че не е чул добре.
— Какво? Какъв е бил?
— Якудза, Джейк… Беше якудза…
— Невъзможно, Блис. Сигурно си се объркала. Ще говорим за това по-късно…
— Татуировките — прошепна тя и Джейк изведнъж замръзна на мястото си. — Феникс и паяк… Бяха „иризуми“ — традиционните японски татуировки… Тях ги носят единствено членовете на японските гангстерски кланове… Якудза…
— Блис, той какво ти… — думите спряха на устните му. Очите й се затвориха, тялото й се отпусна. „Трябва да я закарам в болница“, помисли си Джейк.
Вдигна я на ръце, занесе я до стълбите и бавно започна да се изкачва към палубата. Горе беше пусто, дъждът се беше усилил. Миришеше на море, на солена вода и водорасли. Една прекрасна, чиста миризма…
Вдигна глава, очите му се затвориха. Татко, имам нужда от теб, простена душата му. Защо ме изостави точно сега?
Отговор нямаше. Нещата бяха задвижени, жребият — хвърлен. Връщането назад беше невъзможно. Ами ако е сбъркал? Ако неправилно е преценил тактиката на врага? Какво ще стане тогава? Кой ще спаси „юн-хюн“? Джейк Джуанът, върховният ръководител? В момента беше убеден, че не може да спаси дори живота на мушица, камо ли сложен проект с петдесетгодишна история, чиято реализация вероятно ще промени коренно лицето на Азия…
Морето кротко се плискаше в борда на джонката. Скрити зад дъждовните облаци, звездите продължаваха да мигат, изпращайки на света своите загадъчни сигнали. Вселената дишаше все така могъщо и равномерно, сляпа и глуха за човешките страдания.
Джейк потръпна от студ. Дъждовните струи безмилостно шибаха тялото му, барабаняха по палубата. Отлично съзнаваше, че е на борда на джонката на чичо си, но въпреки това изведнъж усети, че се е прехвърлил на онзи планински склон, за който често говореше Зи-лин.
О, татко! Колко кратко време бяхме заедно!
Сълзите му се смесиха с хладните дъждовни капки. Наведе се над безжизненото тяло на Блис и бавно го залюля.
Шан…
Местността с това име бавно изплува в илюзорната географска карта на въображението му. Мрачна, непристъпна, величествена…
Планината на Джиана
Лято 1945 — Зима 1949
Чункин / Йенан / Пекин
В човешката история има периоди, в които е възможно всичко.
Такива периоди е имало и в историята на Китай — невероятни като фантастична приказка. Могъщи дракони обитавали непристъпните планини, небето се раздирало от светкавици, реките течали окървавени… Било времето на великите герои и страшните злодеи…
Именно в това време духът на Зи-лин се върна към живота. Към своите корени. Благодарение на едно момиче.
На пръв поглед това беше невъзможно. Събитията се развиваха като част от съвременната история, но въпреки това в тях участваха истински герои, ходът им се направляваше от древна, но могъща магическа сила… Може би силата на Небесните пазители…
Днес Чонкин е град с модерна архитектура и важно икономическо значение. Разположен на мястото, където се сливат великата река Яндзъ и пълноводната Джиалинг, той разполага с широки булеварди и всички останали средства за комуникация. Пристанището му е оживено, пълно със сампани и джонки, превозващи стоки за консумация и износ.
Но в ерата на драконите и гръмотевиците градът се казвал Чункин, а сградите му били предимно от кирпич, с покриви от тежки кафяви плочи. По тесните улички се движели прегърбени жени, натоварени с чай и подправки в плетени кошници.
И тогава летните месеци били непоносимо горещи, и тогава хората, които не понасяли жегата, търсели прохлада в сенчестите склонове на Жинян Шан — Копринената планина.
В края на август 1945 година Мао Дзъ-дун и хората от близкото му обкръжение отседнаха на улица „Дзенжиан“ 50. Пристигнаха тук със самолет специално за срещата с генералисимус Чан Кай-шъ и американския посланик в Китай генерал-майор Патрик Дж. Хърли. На тази среща трябваше да бъде намерен компромис между двете основни сили в следвоенен Китай.