Президентът на САЩ Рузвелт се обяви срещу възобновяването на гражданската война в Китай, прекратена временно само поради военните стълкновения в световен мащаб. Но тайно се страхуваше от Мао и неговата идеология.
Самият Мао беше склонен на компромис с Чан. Даваше си ясна сметка колко пагубна за страната е гражданската война, изпитваше сериозна загриженост за нейното бъдеще. Беше твърдо убеден, че ако Китай иска да заеме достойно място в международната общност, той трябва да постигне политическа стабилност и бързо развитие на индустрията си. Но това не можеше да стане без привличането на чуждестранни инвестиции.
Същевременно Чан — един човек с пъргав ум и неизтощима енергия, беше предвидил развоя на събитията доста по-рано от Мао. Броени дни преди срещата той вече беше подписал договор за дружба и взаимопомощ със Съветския съюз, а след това, мъдро отчитайки отношението на американците към комунизма, подписа подобен договор и със САЩ.
Това, според Зи-лин, беше сериозна грешка.
— От два стола на земята — беше коментарът му по време на полета за Чункин. — Това е изключително опасна за Китай политика, този човек не бива повече да ни представя пред света.
— С коалицията, която възнамерявам да, предложа, поне ще го държим под контрол — отвърна Мао.
— Силно се съмнявам в това, другарю Мао. Самият Чан често повтаря, че който държи армията, той управлява Китай. Докато продължава да мисли така, поведението му едва ли ще подлежи на контрол… Американските военни съветници са неотклонно до него, в другото му ухо шепнат Сталин и Молотов. Руснаците завладяха Манджурия, трябва да се запитаме какви са скритите им намерения. Те наистина разбиха нашия общ враг Япония, но окупацията на нови територии е опасна, другарю Мао…
Мао дълго мълча. След инцидента в планините на Юнан преди две години той неизменно търсеше съветите на Зи-лин, човек с наистина забележителен ум. Тогава, водач на една все още неопитна армия, той се вслуша в съвета на Зи-лин и разби войските на Чан — далеч по-опитни и по-добре въоръжени от неговата армия.
Победата имаше изключително висока цена. Заповедите даваше Мао и авторитетът му скочи до небето. Населението на Южните провинции го превърна в бог, пред пунктовете за набиране на доброволци се проточиха дълги опашки от хора. Тогава, през 1936 година, само най-приближените му знаеха колко малка е всъщност числеността на неговата армия — едва 80 хиляди души. Но след победата в Юнан тя набъбна до близо един милион, плюс още толкова хора в народната милиция.
Зи-лин с нищо не показа, че търси компенсация за тази неоценима услуга, не пожела никакви постове. Мао сам му предложи министерското кресло в своето правителство, но за голяма негова изненада Зи-лин отказа.
— Благодаря за доверието, другарю Мао — беше се усмихнал тон. — Но аз предпочитам да си остана сред хората. Там, откъдето съм дошъл… — сведе глава и тихо подхвърли: — Ще бъда доволен, ако продължим да обменяме мисли и крайният резултат от нашите разговори има някакъв практически ефект… — Мао го гледаше и мълчеше, може би за пръв път усетил вътрешната сила на този човек.
— Мисля, че вие разполагате с достатъчно официално назначени съветници… Затова предпочитам да остана в сянка, напълно невидим за останалите. Така ще ви бъда най-полезен, ще спечели и нашата кауза…
Припомнил си този разговор, Мао тихо въздъхна и отправи поглед надолу, към живописния ландшафт на любимата страна.
— Положението ни е сериозно — извърна се той към Зи-лин. — Трябва ни спешна помощ отвън. Руснаците се страхуват от нас, наричат ни „кашкавалени“ комунисти, защото не се придържаме стриктно към директивите на Москва. Да не говорим за твърдението им, че истинската комунистическа революция се осъществява от пролетариата, а не от селячеството…
Изпусна нова въздишка и продължи:
— Единствената ни надежда остава Америка. Американците са вече тук, защото много обичат да си пъхат носовете във вътрешните работи на други страни. Аз вярвам, че следвоенната индустриализация на Китай може да се осъществи единствено по пътя на свободната пазарна икономика. И това ще им хареса. Те имат пари, много повече пари от руснаците… Ако водим преговорите умно, с положителност ще ги накараме да си развържат кесията. В тази връзка искам да ви помоля да обърнете специално внимание на Рос Дейвис, съветник на техния посланик. Някога е бил офицер, достигнал е чин майор. От сведенията, с които разполагам, личи, че е бил добър офицер. Поговорете за Сун Тцу, може би ще го заинтригувате с „Изкуството на войната“, независимо че е „чуждестранен дявол“.