Тихо се плъзна от леглото, духът му се приготви за бой. Нямаше намерение да напада, но беше убеден, че ще се защитават до последен дъх.
— Другарю Ши…
Грохотът на дъжда се усили.
— Другарю Ши…
Капаците на прозорците гневно потракваха.
— Тук съм — обади се Зи-лин и безшумно смени позицията си. Но националистът не предприе нищо заплашително.
— Трябва да говоря с вас.
— Избрали сте странен начин…
— Не по-странен от войната, която вече толкова време водим помежду си.
— Хубаво — кимна Зи-лин. — Започвайте. А аз ще запаля лампата.
— Не!
Зи-лин усети тревогата в гласа му и спря.
— Умолявам ви да останем на тъмно. Никой не трябва да знае за моето посещение тук.
— Ще извините недоверието ми, Хуайшан Хан — изгледа го внимателно Зи-лин. — Но вие сте заклет националист и днес следобед ясно го показахте. Освен това направихте опит да ме вербувате, да ме превърнете в предател на каузата, на която съм посветил целия си живот. Казано с две думи — вие сте мой враг. Защо тогава да не докладвам за действията ви, където трябва?
— Защото сте осъден на смърт от моите началници — отвърна с дрезгав шепот Хуайшан Хан.
— Пояснете се.
— Ще го сторя — кимна онзи. — Но първо ми обещайте да не палите лампата.
— Добре.
— Чан е успял да ви зърне, не зная къде и как…
Сърцето на Зи-лин прескочи един такт, пулсът му се ускори.
— Все още помни, че няколко от най-приближените му помощници са били убити от съпруга на жената, която е била сътрудничка на Сун Ят-сен. Не е забравил и безплодните си опити да открие този човек. Сега ви е видял и заповяда да бъдете ликвидиран.
— Глупости! — поклати глава Зи-лин, но самоувереността беше повече в гласа, отколкото в душата му. — Тук сме за важни политически преговори, ще решаваме съдбата на Китай. Ако Чан и Мао стигнат до споразумение, коалицията ще…
— Няма да има никаква коалиция! — изсъска Хуайшан Хан. — Това мога да ви го гарантирам.
— Защо тогава се провежда тази среща?
— От гледна точка на генералисимуса — само за да хвърли прах в очите на руснаците и американците, които го натискат за преговори. Е, и заради народа на Китай, на когото е дошло до гуша от войните и бедността. Но мога да ви гарантирам, другарю Ши, че Чан е взел своето решение далеч преди вашата делегация да пристигне в Чункин. За него е достатъчно, че „великият Мао“ му идва на крака да търси мир… — Хуайшан Хан поклати глава: — Но коалицията е изключена. Чан възнамерява да протака колкото може, а после да обвини комунистите за провала на преговорите. След което ще поведе армията си в решителна битка…
Зи-лин смаяно мълчеше. Точно по този начин беше предвидил ходовете на Чан, но Мао отказа да му повярва. Зи-лин нито за момент не си беше представял някаква бъдеща коалиция, а сега излезе, че и Чан е мислел така. Ако Хуайшан Хан казва истината, разбира се…
— Не виждам защо трябва да вярвам на всичко това — промълви на глас той. — Вие сте мой враг и го доказахте с вчерашното си поведение.
— Така е — въздъхна другият. — Особено след като не знаете истинския повод за пикника. Аз нямах никакви намерения да ви вербувам, другарю Ши. Исках просто да ви проверя, да зная с кого си имам работа…
— Дейвис твърдеше, че може да ви се вярва, но аз запазих известни резерви. В крайна сметка той е „гуай-лох“, нали? Какво знаят варварите за китайската душа?
— И решихте да ме проверите лично — вдигна глава Зи-лин. Нещата започваха да се изясняват.
— Точно така — кимна Хуайшан Хан. — Подхвърлях ви въдички, направих опит да ви вербувам. Сега вече съм убеден, че сърцето ви е чисто и мога да ви се доверя.
— Да ми се доверите? За какво?
— Аз съм този, който желае да бъде вербуван, другарю Ши. Не понасям Чан и налудничавите му милитаристични планове. Той мисли единствено за бойна слава, по-точно за една предполагаема бойна слава… Вярва в силата на оръжието, за него тя е алфата и омегата на живота… А за съдбата на народа изобщо не мисли…
— Значи искате да станете комунист, така ли?
— Искам по-добро бъдеще за родината си. И зная, че Чан не може да й го осигури.
— Разбира се, вие казахте това и на Рос Дейвис, преди да го помолите за посредничество…
— Нищо подобно — обидено вдигна глава Хуайшан Хан. — За глупак ли ме вземате? Казах му, че искам да опипам почвата за една бъдеща коалиция и толкоз. Подхвърлих идеята, че преговорите на ниво съветници може би ще се окажат по-плодотворни от срещата на високо равнище…