— И той ви повярва?
— Защо да не ми повярва? Познавате го не по-зле от мен. Идеята е твърде съблазнителна, за да я отхвърли. Натежала от патриотизъм…
— Да, да — засмя се Зи-лин. — Именно от патриотизъм…
— Най-доброто качество на благородния дивак — убедено кимна Хуайшан Хан.
— Тоя Дейвис не е толкова лош — отбеляза Зи-лин. — Особено като се има предвид, че е „гуай-лох“…
Хуайшан Хан пристъпи навътре в стаята.
— Ще ви помогна да съберете нещата си — прошепна той. — После двамата ще заминем на север, далеч от лапите на генералисимуса.
— Това не решава нищо — поклати глава Зи-лин. — Вашето бягство ще създаде сериозни неприятности на Мао и нищо повече. Трябва да намерим по-добро решение.
— Решение? — учудено го изгледа другият. — Как можете да мислите за някакво решение, когато всеки момент можете да бъдете убит?
— Успокойте се, другарю — отвърна Зи-лин. — Чан едва ли ще прати наемен убиец да ми пререже гърлото, докато спя. Такъв скандал дори той не може да си позволи. Ако вашият разказ е искрен, той отчаяно се нуждае от едно — да излезе от застоя в преговорите с чисти ръце. Американците положително ще държат на това, в замяна на своята подкрепа. А без американците Чан е нула. Следователно няма защо да бърза. Той знае, че докато Мао е тук, аз също съм на негово разположение. Убийството трябва да изглежда като нещастен случай, без абсолютно никакви следи към делегацията на националистите…
— Да, разбирам — кимна Хуайшан Хан. — Но все пак…
— Търпение, нови приятелю. Търпение. Ще намерим начин.
На другата сутрин обаче Зи-лин съвсем не изглеждаше толкова уверен, колкото се беше представил. Преди всичко, защото Рос Дейвис не се появи на обичайния урок по „тай чи“. Това се случваше за пръв път и не можеше да бъде случайно. Зи-лин не беше от хората, които правят прибързани заключения, но всички знаеха за времето и мястото на утринната му гимнастика. Чан едва ли би си позволил убийство пред очите на един американец, следователно ще потърси начин да го отстрани от мястото на престъплението.
В допълнение на всичко това се оказа, че въпреки ранния час, Мао вече се беше оттеглил на заседание със своите съветници. Следователно Зи-лин не получи възможност да докладва за фактите, които беше научил от Хуайшан Хан. Разбраха се националистът да остане на поста си и да чака знак от Зи-лин. Успя да го убеди, че така ще бъде далеч по-полезен за Мао…
Утрото беше тихо и спокойно. Отъпканата пръст на двора беше влажна от нощната роса. Тишината не се нарушаваше от нищо — нито от кукуригане на петли, нито от кучешки лай. Небето беше покрито с оловна пелена.
Зи-лин започна гимнастиката, но умът му отказваше да се концентрира. Сетивата му бяха насочени навън, отвъд стените на къщата. Опипваха внимателно околността, търсеха врага. Очите му не изпускаха арката на входната врата.
Изведнъж усети как косъмчетата на врата му настръхват, а кожата му потръпна като от електрически ток. Почти физически усети как дългото дуло на пушката се завърта в негова посока, а телескопичният мерник търси тила му. Стоманеният куршум свирва във въздуха и се понася към целта.
Движение!
Не извърна глава единствено благодарение на желязната си воля. Продължи упражненията, опитвайки се да отпусне напрегнатите докрай мускули.
С крайчеца на очите си направи опит да установи дали действително е доловил някакво движение, или всичко е било плод на въображението му.
Да, движение имаше.
Вратата!
Помръдна навътре, спря, после отново помръдна. Зи-лин напусна мястото си в средата на дворчето и изтича на пръсти по посока на оградата.
Вратата беше открехната сантиметър-два и не помръдваше. Сякаш човекът зад нея предпазливо оглеждаше обстановката. Дишането на Зи-лин беше равно и спокойно, но кожата му изведнъж овлажня. В главата му се появиха думите на Дейвис: Дори след цял час упражнения „тай чи“, аз не съм потен и се чувствам добре…
Сега се потеше Зи-лин. Не от физически усилия, а от страх. Не искаше да умира. Жаждата за живот се надигна в душата му като гигантско хвърчило, тялото му се стегна и потръпна от гняв. Гняв срещу коварния убиец, пристигнал тук да му отнеме най-скъпото. А без този гняв Зи-лин никога не би могъл да отнеме живота на друго човешко същество…
Дървената врата, открехната само на няколко сантиметра от лицето му, отново помръдна. При мисълта за това, което щеше да стане по заповед на злокобния Чан, кожата на Зи-лин настръхна.
Вече можеше да усети чуждото присъствие оттатък тънката преграда. Движенията на непознатия бяха предпазливи, но без сянка от колебание. Зи-лин разбра, че решителният миг е близо. Ще убие или ще бъде убит, друг изход няма… Нямаше да му е за прът път. Преди години наистина беше убил хората на Чан. Но го стори, за да спаси живота на Май…