Ще разменя дрехите си с неговите, ще сложа халката си на пръста му и всичко ще е наред. Особено след като вие потвърдите, че сте ме открили случайно… Ще бъда обявен за мъртъв и въпросът ще приключи веднъж завинаги.
И наистина стана така. Мао отказа подробно разследване на инцидента. Тялото на Зи-лин беше открито в подножието на Копринената планина, в дълбоката пропаст край тесния коларски път, без видими следи от насилие. На всички беше ясно, че е излязъл да се поразходи и е бил блъснат в пропастта от превозно средство или див звяр. Жалко, но такъв е бил късметът му. Джос…
По изрично настояване на Мао, Хуайшан Хан запази поста си на съветник в свитата на генералисимус Чан Кай-шъ и това се оказа един изключително мъдър ход. Информацията му, поне по мнението на Зи-лин, се оказа решаващ фактор за промяната в съотношението на силите.
Мао остана в Чункин до средата на октомври 1945 година, вероятно ръководен от своето изключително изострено чувство за дълг. Стори го, въпреки информацията на Зи-лин, според която Чан няма никакво намерение да постига споразумение с комунистите.
Настъпи есента и Мао се върна в Юнан, а на свое място изпрати Джоу Юн-Лан. С това показа, че не вярва в успешния изход на преговорите и посланик Хърли беше принуден да се примири.
Военният съвет беше свикан веднага след завръщането на вожда. Руснаците най-накрая бяха започнали военни операции срещу Япония, тъй като Сталин надушваше плячката. Няколко съветски дивизии нахлуха дълбоко в територията на Манджурия, помитайки демобилизираната японска армия.
Мао беше много загрижен, тъй като имаше голяма вероятност прочистените от японците територии да бъдат заети от войските на генералисимус Чан — разбира се, с подкрепата на САЩ. А там имаше огромни количества изоставена бойна техника, от която комунистическата армия отчаяно се нуждаеше. Тялото на вожда неволно потръпна, когато си представи как войските на Чан слагат ръка върху тази техника и я обръщат срещу собствената му армия.
Страховете си сподели със Зи-лин — единствения от неговите съветници, пред когото разкриваше душата си.
— Чан има превъзходство в жива сила — промърмори той в едно мрачно и дъждовно декемврийско утро. — Освен това разчита на подкрепа от страна на Русия и САЩ, а неговото правителство има международно признание. Страхувам се, че всичко това ще се окаже напълно достатъчно за нашето пълно поражение.
Облегнат на каменната стена в пещерата, която бяха избрали за свой щаб, Зи-лин леко поклати глава:
— Превъзходството на Чан в жива сила изобщо няма да повлияе на изхода от предстоящите сражения.
Седнал с кръстосани крака върху дебел килим на пода, Мао вдигна глава и заби очи в лицето на доверения си съветник:
— Моля, продължавайте.
Зи-лин затвори очи и опря тил в хладния камък. Дъждът навън се превърна в плътна сиво-зелена стена, закривайки панорамата изцяло.
— Сун Тцу казва, че дори и многоброен, врагът е безсилен, когато не знае твоите намерения… Трябва да променим стратегията си, другарю Мао. Това несъмнено ще обърка Чан, който в момента е абсолютно сигурен по отношение на плановете ни. Такава е информацията, получена от Хан…
Ако прибегнете до бързи рейдове в тила на врага, объркването на Чан положително ще се усили. А след това ще изработим тайна стратегия за окончателната победа. Стратегия, която няма да споделяме дори с генералите от Военния съвет. Ще я приведем в изпълнение и вие ще оберете лаврите за най-голямата победа в историята на борбата за комунизъм…
Мао се изправи и замислено закрачи напред-назад.
— Ключът е Манджурия — промълви най-сетне той. — Усещам го… Чан знае, че Манджурия е ключът към окончателната победа и именно затова прояви такава неотстъпчивост в преговорите. Ще го разбием само ако успеем да му заложим капан именно там, в Манджурия…
— Значи трябва да насочим натам всички свои усилия, другарю Мао — прошепна Зи-лин с все още затворени очи.
— Точно така!
— Ще примамим армията на Чан на север, ще си подготвим едно истинско поражение в равнините на Манджурия…
— Какво?! — закова се на място Мао.
— Да, точно така — унесено прошепна Зи-лин. — Ще направим така, че Чан да отгатне нашите намерения… Ще струпаме войски в някой от важните стратегически градове на подстъпите към Манджурия… Кой да бъде той?
Мао неволно се поддаде на магическото му излъчване.
— Супинг ми се струва подходящ — промърмори той.
— Да бъде Супинг — кимна Зи-лин и отвори очи. — Страхувам се, че ще дадем много жертви, другарю Мао… Но след поражението Чан със сигурност ще бъде напълно уверен в победата си… Така превъзходството му в жива сила ще се обърне срещу него…