После Зи-лин пристъпи към лампата и започна да разяснява подробностите на плана си.
Комунистическата армия претърпя тежко поражение в битката за Супинг през май 1946 година. Два месеца по-късно Мао обяви, че войската му се преименува в Народоосвободителна армия.
Първата му стъпка след разгрома при Супинг беше да изостави защитата на всички градове в Манджурия, която изискваше концентрацията на значителни войскови части. Основната част от Народоосвободителната армия премина към партизански действия, създавайки бързоподвижни отряди с достатъчно опит и въоръжение.
Главозамаян от победата при Супинг, генералисимус Чан възприе промяната в тактиката на НОА като ново доказателство за превъзходството си. Незабавно заповяда изоставените манджурски градове да бъдат окупирани от неговите елитни дивизии, а след това, в началото на 1947-а, предприе решителна офанзива срещу комунистическата армия. Подразделенията на Мао отстъпиха към планините на Юнан и се разцепиха на отделни отряди. Чан вече предвкусваше сладостта на окончателната победа и заповяда окупацията на нови населени пунктове в необятната Манджурия. В крайна сметка стана това, което очакваше Зи-лин — Националистическата армия се разкъса върху огромна територия, комуникациите и целостта й безнадеждно се влошиха.
Следвайки указанията на Хан, частите на НОА предприеха първата си сериозна контраофанзива. Този път бойните действия се водеха сериозно, партизанската тактика беше забравена. Боевете се водеха седмици и месеци без никакво прекъсване. Изминаха девет месеца преди първото сериозно поражение на националистите. Пен те-хуай, един от най-способните пълководци на комунистическата армия, разби националистите в решителното сражение за Сиам. С това пътят за отстъпление на Чан беше отрязан и силите на Мао започнаха да обкръжават остатъците от армията му.
Обезпокоени от хода на бойните действия, американците открито заеха страната на Чан и започнаха да изпращат все повече пари и военни съветници в армията му. Колкото по-тежко ставаше положението на националистите, толкова повече средства хвърляха уплашените „гуай-лох“…
Няколко месеца по-рано генерал-майор Дейвид Бар поиска среща с Чан и настоя за незабавно изтегляне на войските му от Манджурия. Мао беше оставил там само няколко гарнизона, но мъдро наблегна на разяснителната работа и в резултат на негова страна преминаха почти триста хиляди бойци от марионетната манджурска армия, изоставена на произвола на съдбата както от японците, така и от руснаците… Така НОА укрепи позициите си на север, без да се налага да отслабва своята численост на юг.
Но Чан, подведен от своите съветници (най-ревностен сред които беше, разбира се, Хуайшан Хан), отказа да напусне Манджурия. В крайна сметка генерал Бар не бе нищо повече от един презрян „гуай-лох“ и едва ли можеше да разбере историческото значение на Манджурия за огромната Китайска империя…
През ноември 1948 година НОА под командването на генерал Чен И започна широко настъпление в централните и източните провинции на страната. В рамките на три месеца бяха унищожени половин милион войници на Националистическата армия и Чан вече беше склонен на преговори за мир. Но великият освободителен поход беше започнал и нищо не можеше да го спре — нито генералисимусът, нито американските пари, нито агресивните намерения на руснаците.
През април армията на Мао завзе Нанкин, а в началото на есента дойде и окончателната победа. На 1 октомври 1949 година в Пекин беше обявено създаването на Китайската народна република.
Народът бурно приветстваше Мао, вече Председателя Мао! Малцина познаваха човека, родил брилянтната стратегия на победата, още по-малко знаеха името му…
Книга втора
Самвартасидха
Празнота
Пролет — Лято, в наши дни
Ню Йорк / Хонконг / Вашингтон / Москва / Пекин / Токио
Трите клетви чу автоматичната стрелба, видя как Джейк блъска Неон Чоу назад и се втурна към телефонната кабина на кея. Успя да определи, че стрелбата идва откъм собствената му джонка и се стегна да посрещне най-лошото.
Третият му братовчед беше нощна смяна в участъка на Абърдийн и благодарение на него полицията пристигна наистина светкавично. Трите клетви се качи на полицейския катер и потегли към джонката си заедно с четиримата униформени. Изправен на носа, той тръпнеше от тревога, докато полицаите зад него внимателно проверяваха оръжието си. Правеха го със същата съсредоточеност, с която бяха действали малко по-рано и японците от бойния „дантай“.